Съгласно чл 15 от Правилата на LCIA[1], страните трябва само да представят основни документи, което означава идентифицирани документи, които имат отношение към случая и материали за неговия изход. Това понятие е често срещано в международния арбитраж, но се различава от английските общоправни традиции, които изискват много по-строго разкриване[2]. За да обхване арбитраж, който се провежда както в общите юрисдикции, така и в гражданското право, Изкуство. 22(1)(V)[3] оставя голяма свобода на преценка на арбитражния съд, за да разпореди на страните да представят съответните документи, с които разполагат, попечителство или власт. въпреки това, съдилищата следва да бъдат обвързани от общото си задължение по чл 14.4,[4] което изисква те да действат справедливо и безпристрастно, и да се избегне ненужно забавяне и разход.
Уникалният аспект на Правилата на LCIA относно производството на документи е неговото приложение,[5] което забранява на законните представители съзнателно да набавят или да подпомагат подготовката на, или разчита на, всякакви неверни доказателства,[6] и съзнателно прикриване или съдействие при укриването на всеки документ, когато законният представител е знаел, че страната има задължение да представи поръчания документ[7]. В случай на нарушение, Трибуналът[8] може да издаде a ‘писмено порицаниеИли „писмено предупреждение относно бъдещото поведение в арбитража,Или дори да изключат законните представители от арбитража или да съобщават за неправилно поведение на местните професионални власти. Това е далеч по-силна санкция, отколкото при други арбитражни правила, където основната санкция е потенциалното извличане на неблагоприятни изводи срещу страна.
– Юхуа Ден, Закон за ацериса
[1] http://www.lcia.org/dispute_resolution_services/lcia-arbitration-rules-2014.aspx
[2] Съдилищата могат да налагат на страните да търсят и разкриват съответните документи помежду си и пред съда, независимо дали тези документи са полезни или не са полезни за случая на страна.
[3] статия 22 (1) от Правилата на LCIA (2014) Арбитражният съд има правомощията, по заявление на която и да е страна или (освен за подпараграфи (VIII), (IX) и (х) По-долу) по собствена инициатива, но и в двата случая само след предоставяне на разумна възможност на страните да изкажат своите възгледи и при такива условия (що се отнася до разходите и по друг начин) както арбитражният съд може да реши: (V) да разпореди на всяка страна да представи на Арбитражния съд и на други страни документи или копия на документи, с които разполага, попечителство или правомощие, които Арбитражният съд решава за релевантни: http://www.lcia.org/dispute_resolution_services/lcia-arbitration-rules-2014.aspx
[4] http://www.lcia.org/dispute_resolution_services/lcia-arbitration-rules-2014.aspx
[5] Общи указания за законните представители на страните: http://www.lcia.org/dispute_resolution_services/lcia-arbitration-rules-2014.aspx
[6] параграф 4 на ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРАВИЛАТА НА LCIA: Законният представител не трябва съзнателно да набавя или подпомага подготовката или да разчита на неверни доказателства, представени на Арбитражния съд или на LCIA съд.
[7] параграф 4 на ПРИЛОЖЕНИЕ КЪМ ПРАВИЛАТА НА LCIA: Законният представител не трябва съзнателно да прикрива или подпомага прикриването на който и да е документ (или която и да е част от тях) което е разпоредено да бъде изготвено от Арбитражния съд
[8] статия 18.6: Ако Арбитражният съд установи такова нарушение, Арбитражният съд може да постанови всяка или всички от следните санкции срещу законния представител: (аз) писмено порицание; (II) писмено предупреждение относно бъдещото поведение в арбитража; и (III) всяка друга мярка, необходима за изпълнение на арбитража на общите задължения, изисквани от Арбитражния съд съгласно членове 14.4(аз) и (II): http://www.lcia.org/dispute_resolution_services/lcia-arbitration-rules-2014.aspx