Процедурният график е процедурен инструмент, използван от страните за определяне на срокове и крайни срокове за арбитражното производство. Процедурният график се определя по споразумение на страните по време на конференцията за управление на делото и подлежи на одобрение от арбитражния съд.
Най- 2021 Правила за арбитраж на ICC ("Правила на ICC") изрично посочва установяването на процедурния график в арбитражно правило за насърчаване на ефективността. статия 24(2) от Правилата на ICC гласи следното:[1]
Цел на процедурния график
Процесуалният график е важен инструмент за управление на арбитражния процес, тъй като помага да се гарантира, че страните разполагат с достатъчно време, за да подготвят своя случай и да представят своите аргументи, и че арбитражът е приключил своевременно. Също така помага да се гарантира, че страните са третирани справедливо и че арбитражното производство се провежда в съответствие с правилата и процедурите, изложени в правилата на ICC.
статия 24(2) от Правилата на ICC изисква страните и арбитражният съд да планират предварително и да предвидят стъпките на арбитражното производство, като определят процедурния график. Струва си да се отбележи, че процедурният график не е окончателен и може да бъде преразглеждан по време на процедурата, за приспособяване към нуждите на страните и делото. При ревизия, всяка промяна трябва да бъде съобщена на страните и на съда.
Установяването на процедурен график е необходимо, за да се избегнат отнемащи време производства. В тази връзка, процедурният график е средство за осигуряване на по-бърз процес чрез рамкиране на процедурата със срокове. Това е още по-важно, тъй като подкрепя целта на ICC да спазва срок за издаване на окончателното решение. По този начин процесуалният график се превърна в инструмент, чрез който Съдът може да следи хода на делото.
На теория, срокът за постановяване на арбитражно решение на ICC е шест месеца от датата на последното подписване на Техническото задание (статия 31(1) от правилата на ICC). На практика, действителното време, необходимо за приключване на арбитража, ще зависи от конкретните обстоятелства по случая. въпреки това, ICC има за цел да завърши арбитражите възможно най-ефективно, и ще предприеме стъпки, за да гарантира, че арбитражът се провежда по навременен и рентабилен начин, като се вземе предвид процесуалният график, установен от арбитражния съд.
Форма на процедурния график
статия 24(2) не предвижда насоки или ограничения относно формата на процедурния график. Единственото изискване е процесуалният график да е в писмен вид. Документът също трябва да бъде кратък и ясен, за да се избегнат всякакви съмнения и да се осигури съответствие. Въпреки че няма специфични формални изисквания, the ICC does provide a модел ICC процедурен график които могат да се използват от арбитрите.
Процедурният график представлява процедурна заповед, която се подписва от едноличния арбитър или, типично, председател на тричленен арбитражен съд. Страните не са длъжни да подписват процесния график.
Често, ищците ще настояват за кратък процесуален график, като има предвид, че респондентите ще поискат дълга и продължителна процедура. Някои от възможните причини, поради които респондентът може да иска да има бавен процедурен график, включват:
- За да получите предимство: Като протакате арбитражния процес, ответникът може да спечели предимство пред ищеца, като изразходва своите ресурси или създава несигурност около изхода на делото.
- За забавяне на окончателното решение: Ответникът може да се опита да забави окончателното решение, за да отложи или избегне плащането на щети или друго обезщетение, което може да бъде присъдено от арбитражния съд. Например, респондентът може да поиска време, за да се опита да прехвърли собствеността върху своите активи на трета страна, за да се опита да защити активите си от потенциални кредитори, или да подадете молба за банкрут.
- Да печели време: Ответникът може да се опита да забави процесуалния график, за да спечели време да подготви делото си или да събере допълнителни доказателства.
- За увеличаване на разходите: Бавният процесуален график може също да увеличи разходите за арбитража и за двете страни, което може да е фактор за някои респонденти, особено когато на ищеца му липсват значителни финансови средства за водене на арбитража.
Съдържание на процедурния график
Отново, статия 24(2) премълчава изискванията относно съдържанието на процесния график. Правилата на ICC дават правомощие на арбитражния съд да вземе решение, съвместно със страните, какво трябва да бъде включено и какво е най-добре да не се уточнява. Следователно процесуалният график зависи от конкретния случай и може да варира от един случай до друг. В общи линии, процедурният график ще изброява всички основни етапи на арбитража, включително дати за срещи и изслушвания и крайни срокове за подаване на писмени становища, производство на документи, и свидетелски показания.
Процес на установяване на процедурния график
При вземане на решение за дати и срокове, арбитражният съд и страните трябва да разгледат други разпоредби на правилата на ICC. първи, арбитражният съд и страните следва да вземат предвид чл 22(1) което предвижда, че „[т]арбитражният съд и страните ще положат всички усилия да проведат арбитража по бърз и икономически ефективен начин, като взе предвид сложността и стойността на спора."[2]
Арбитражният съд трябва да спазва и чл 22(4), което предвижда, че „[аз]n всички случаи, арбитражният съд действа справедливо и безпристрастно и гарантира, че всяка страна има разумна възможност да представи делото си.””[3] Това означава, че процедурният график трябва да бъде изготвен с широк принос от страните, или на страните трябва поне да се дадат възможности за принос.
накрая, арбитражният съд трябва да вземе предвид всички конкретни споразумения, които страните са направили относно процедурата, в съответствие с чл 22(2), който гласи, че „[аз]n за да се осигури ефективно управление на случаите, след консултация със страните, арбитражният съд приема такива процедурни мерки, каквито сметне за подходящи, при условие че те не противоречат на никакво съгласие на страните. Такива мерки могат да включват една или повече техники за управление на случаи, описани в допълнение IV."[4]
Неспазване на процедурния график
Общо взето, ако страна не спази крайния срок, посочен в процесуалния график, арбитрите могат да решат да продължат арбитража, без да вземат предвид съответния документ или доказателство, които не са представени навреме. Това потенциално би могло да накърни правата на страната, която не е спазила крайния срок, тъй като може да не е в състояние да представи своя случай напълно или ефективно.
В някои случаи, арбитрите могат да решат да удължат крайните срокове, посочени в процедурния график, ако има основателни причини за това. Това може да се случи, например, ако страна може да докаже, че не е могла да спази краен срок поради обстоятелства извън нейния контрол.
Ако страна многократно не спазва сроковете или по друг начин не спазва процесуалния график, арбитрите могат да решат да наложат санкции на тази страна. Това може да включва осъждане на страната да заплати разноските по арбитража, или предприемане на друго действие, счетено за подходящо от трибунала.
По този начин, важно е страните да спазват процесуалния график, тъй като неспазването му може да има значителни последици за арбитражното производство.
[1] 2021 Правила за арбитраж на ICC, статия 24(2)
[2] 2021 Правила за арбитраж на ICC, статия 22(1)
[3] 2021 Правила за арбитраж на ICC, статия 22(4)
[4] 2021 Правила за арбитраж на ICC, статия 22(2)