Правилата за арбитраж на ICSID (Актуално към юни 2014)

Правилата за арбитраж на ICSID се използват за решаване на арбитражи от страна на инвеститорите, предявени под егидата на Международния център за уреждане на инвестиционни спорове (“ICSID”), която е арбитражната част на Световната банка.

Правилата за арбитраж на ICSID бяха последно актуализирани през 2006, след публичната критика на арбитража на държавата инвеститор и възприетото му отрицателно въздействие върху обществените интереси. Текущата версия на ICSID Арбитражните правила може да бъде намерена по-долу на английски език, Френски и испански. Бидейки обвинен, че е “Тайните търговски съдилища” в публикации като New York Times, които твърдят, че благоприятстват заможните корпорации над обеднялите развиващи се страни, правилата за арбитраж на ICSID бяха променени на 10 април 2006 за справяне с нарастващия брой критици на арбитража на държавата инвеститор.

Дали някой е съгласен или не е съгласен, че арбитражът на ICSID е положително развитие, за да отговори на обществената критика, ICSID осъществи промени в Арбитражните правила на ICSID, които позволяват (1) неучастващи страни да се намесят в арбитражните производства на ICSID и да присъстват на изслушванията, (2) публичното оповестяване на арбитражни решения на ICSID, (3) правила за засилване на независимостта на международните арбитри и ограничения на таксите, които арбитрите на ICSID могат да начисляват, както и (4) ускорена процедура за отхвърляне на неоснователни искове в началото и предвиждане на възможност за временно обезщетение.

ICSID CONVENTION, ПРАВИЛА И ПРАВИЛА

Съдържание

Въведение

Конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави

Доклад на изпълнителните директори на Международната банка за възстановяване и развитие относно Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави

Административни и финансови разпоредби

Правилник за образуването на помирително и арбитражно производство (Правила на институцията)

Правилник за процедурата за помирително производство (Правила за помирение)

Правилник за арбитражното производство (Арбитражни правила)

Въведение

Международният център за уреждане на инвестиционни спорове (ICSID или Центърът) се установява от Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави (Конвенцията ICSID или Конвенцията). Конвенцията беше формулирана от изпълнителните директори на Международната банка за възстановяване и развитие (Световната банка). На март 18, 1965, изпълнителните директори представиха конвенцията, с придружаващ Доклад, на правителствата членки на Световната банка за тяхното разглеждане на Конвенцията с оглед на нейното подписване и ратифициране. Конвенцията влезе в сила на октомври 14, 1966, когато е била ратифицирана от 20 държави. Към април 10, 2006, 143 държавите са ратифицирали конвенцията, за да станат договарящи се държави. В съответствие с разпоредбите на Конвенцията, ICSID предоставя средства за помирение и арбитраж на инвестиционни спорове между договарящи държави и граждани на други договарящи държави. Разпоредбите на конвенцията ICSID се допълват от наредби и правила, приети от административния съвет на центъра съгласно член 6(1)(а)-(° С) от Конвенцията (Правилата и правилата на ICSID). Правилата и правилата на ICSID съдържат административни и финансови разпоредби; Правилник за образуването на помирително и арбитражно производство (Правила на институцията); Правилник за процедурата за помирително производство (Правила за помирение); и Правилник за арбитражните производства (Арбитражни правила). Последните изменения на Правилата и правилата на ICSID, приети от Административния съвет на центъра, влязоха в сила на април 10, 2006. Препечатани в тази брошура са Конвенцията ICSID, докладът на изпълнителните директори на Световната банка за конвенцията, и Правилата и правилата на ICSID, изменени в сила от април 10, 2006.

КОНВЕНЦИЯ ЗА УРЕЖДАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ спорове МЕЖДУ ДЪРЖАВИ И НАЦИОНАЛНИ ДРУГИ ДЪРЖАВИ

предисловие

Договарящите държави

Като се има предвид необходимостта от международно сътрудничество за икономическо развитие, и ролята на частните международни инвестиции в тях;

Като се има предвид възможността от време на време да възникнат спорове във връзка с такава инвестиция между договарящи държави и граждани на други договарящи държави;

Признавайки, че макар тези спорове обикновено да са предмет на национални правни процеси, международните методи за сетълмент могат да бъдат подходящи в определени случаи;

Придаване на особено значение на наличието на средства за международно помирение или арбитраж, на които договарящи държави и граждани на други договарящи държави могат да подават такива спорове, ако желаят;

В желанието си да създаде такива съоръжения под егидата на Международната банка за възстановяване и развитие;

Като се признае, че взаимното съгласие на страните да представят подобни спорове на помирение или на арбитраж чрез такива средства представлява обвързващо споразумение, което изисква по-специално да се вземе предвид всяка препоръка на помирителите, и да се спазва всяко арбитражно решение; и

Декларирайки, че никоя договаряща държава не може да бъде извършена само от факта на ратифицирането му, приемането или одобряването на настоящата конвенция и без нейното съгласие се счита за задължено да подлага на спор или арбитраж конкретен спор.,

Са се съгласили, както следва:

Глава I Международен център за уреждане на инвестиционни спорове

раздел 1 Създаване и организация

статия 1

С настоящото се създава Международният център за уреждане на инвестиционни спорове (наричана по-долу Центъра).
Целта на Центъра е да осигури средства за помирение и арбитраж на инвестиционни спорове между договарящи държави и граждани на други договарящи държави в съответствие с разпоредбите на тази конвенция.

статия 2

Седалището на центъра е в централния офис на Международната банка за възстановяване и развитие (наричана по-долу Банката). Седалището може да бъде преместено на друго място с решение на Административния съвет, прието с мнозинство от две трети от неговите членове.

статия 3

Центърът има административен съвет и секретариат и поддържа група от помирители и арбитражна група.

раздел 2 Административният съвет

статия 4

Административният съвет се състои от един представител на всяка договаряща държава. Заместник може да действа представително в случай на отсъствие на главния му от среща или невъзможност да действа.
При липса на противно обозначение, всеки управител и заместник-управител на Банката, назначен от договаряща държава, е служебно негов представител и съответно негов заместник.

статия 5

Председателят на Банката служебно е председател на Административния съвет (наричани по-долу председателя) но няма право на глас. По време на неговото отсъствие или неспособност да действа и по време на свободното място в кабинета на председателя на банката, лицето, което за момента е президент, изпълнява функциите на председател на Административния съвет.

статия 6

Без да се засягат правомощията и функциите, предоставени му от други разпоредби на тази конвенция, Административният съвет:
- приема административните и финансови разпоредби на центъра;
- приема процедурен правилник за образуване на помирителна и арбитражна процедура;
- приема процедурния правилник за помирителното и арбитражното производство (наричани по-долу Правилата за помирение и Арбитражните правила);
- одобрява договорености с Банката за използването на административните съоръжения и услуги на Банката;
- определя условията за служба на генералния секретар и на всеки заместник генерален секретар;
- приема годишния бюджет на приходите и разходите на центъра;
- одобрява годишния отчет за работата на центъра. Решенията, посочени в подпараграфи (а), (б), (° С) и (е)по-горе се приема с мнозинство от две трети от членовете на Административния съвет.
Административният съвет може да назначи такива комисии, които сметне за необходимо.
Административният съвет упражнява и други правомощия и изпълнява други функции, които прецени, че са необходими за прилагането на разпоредбите на тази конвенция.

статия 7

Административният съвет провежда годишно заседание и други заседания, които могат да бъдат определени от Съвета, или свикани от председателя, или свикани от генералния секретар по искане на не по-малко от петима членове на Съвета.
Всеки член на Административния съвет има право на един глас и, освен ако не е предвидено друго, всички въпроси пред Съвета се решават с мнозинство от подадените гласове.
Кворумът за всяко заседание на Административния съвет е мнозинство от членовете му.
Административният съвет може да създаде, с мнозинство от две трети от своите членове, процедура, при която председателят може да иска гласуване на Съвета, без да свиква заседание на Съвета. Гласуването се счита за валидно само ако мнозинството от членовете на Съвета подадат своите гласове в рамките на срока, определен от посочената процедура.

статия 8

Членовете на Административния съвет и Председателят служат без възнаграждение от Центъра.

раздел 3 Секретариатът

статия 9

Секретариатът се състои от генерален секретар, един или повече заместник генерални секретари и персонал.

статия 10

Генералният секретар и всеки заместник генерален секретар се избират от Административния съвет с мнозинство от две трети от членовете му при назначаването на председателя за мандат, не по-дълъг от шест години и отговарят на условията за преизбиране. След консултация с членовете на Административния съвет, председателят предлага един или повече кандидати за всяка такава длъжност.
Службите на генералния секретар и заместник генералния секретар са несъвместими с упражняването на всяка политическа функция. Нито генералният секретар, нито който и да е заместник генерален секретар могат да заемат друга работа или да се занимават с друга професия, освен с одобрението на административния съвет.
По време на отсъствието или неспособността на генералния секретар да действа, и по време на всяка свободна длъжност на генералния секретар, заместник генералният секретар действа като генерален секретар. Ако има повече от един заместник генерален секретар, Административният съвет определя предварително реда, по който те ще действат като генерален секретар.

статия 11

Генералният секретар е законният представител и главният служител на центъра и отговаря за неговата администрация, включително назначаването на персонал, в съответствие с разпоредбите на тази конвенция и правилата, приети от администратора

съвет. Той изпълнява функцията на регистратор и има правомощия да удостоверява арбитражни решения, постановени съгласно настоящата конвенция, и да удостоверява копия от тях.

раздел 4 Панелите

статия 12

Съветът на помирителите и арбитражният състав се състоят от квалифицирани лица, както е посочено по-долу, които са готови да служат по него.

статия 13

Всяка договаряща държава може да определи за всяка група четирима лица, които могат, но не е необходимо да бъдат нейни граждани.
Председателят може да определи десет лица за всяка група. Лицата, посочени в групата, имат различно гражданство.

статия 14

Лицата, назначени да служат в комисиите, са лица с висок морален характер и призната компетентност в областта на правото, търговия, индустрия или финанси, на които може да се разчита да упражнява независима преценка. Компетентността в областта на правото е от особено значение за лицата в арбитражната група.
Председателят, при определяне на лица, които да служат в панелите, освен това трябва да се съобразява с важността на осигуряването на представителство в групите на основните правни системи на света и на основните форми на икономическа дейност.

статия 15

Членовете на групата работят за възобновяеми периоди от шест години.
В случай на смърт или оставка на член на група, органът, посочил члена, има право да посочи друго лице, което да служи до края на неговия мандат.
Членовете на групата продължават да функционират, докато не бъдат определени техните наследници.

статия 16

Човек може да служи и на двата панела.
Ако лице е определено да служи в същата група от повече от една договаряща държава, или от една или повече договарящи държави и председателя, счита се, че е определен от органа, който първо го е определил или, ако един такъв орган е държавата, на която е гражданин, от тази държава.
Всички назначения се нотифицират на генералния секретар и влизат в сила от датата на получаване на уведомлението.

раздел 5 Финансиране на центъра

статия 17

Ако разходите на Центъра не могат да бъдат покрити без такси за използването на неговите съоръжения, или извън други разписки, превишението се поема от договарящи държави, които са членове на банката, пропорционално на съответните им записвания за капиталовия фонд на банката, и от договарящи държави, които не са членове на Банката в съответствие с правила, приети от Административния съвет.

раздел 6 Статус, Имунитети и привилегии

статия 18

Центърът има пълно международно юридическо лице. Правоспособността на центъра включва капацитета:

да сключи договор;
да придобива и да се разпорежда с движимо и недвижимо имущество;
да образува съдебно производство.

статия 19

За да може Центърът да изпълнява функциите си, той се ползва на териториите на всяка договаряща държава имунитетите и привилегиите, посочени в този раздел.

статия 20

Центърът, имуществото и активите му се ползват с имунитет от всички съдебни процеси, освен когато Центърът се откаже от този имунитет.

статия 21

Председателят, членовете на Административния съвет, лица, действащи като помирители или арбитри или членове на комитет, назначен съгласно параграф (3) на чл 52, и служителите и служителите на секретариата

се ползват с имунитет от юридически процес по отношение на действия, извършвани от тях при изпълнение на техните функции, освен когато Центърът се откаже от този имунитет;
да не са местни граждани, се ползват със същите имунитети от имиграционните ограничения, изисквания за регистрация на извънземни и задължения за национална услуга, същите условия по отношение на ограниченията за обмен и същото третиране по отношение на пътуващите съоръжения, както се предоставят от договарящите държави на представителите, длъжностни лица и служители със съпоставим ранг на други договарящи държави.

статия 22

Разпоредбите на чл 21 се прилага за лица, които се явяват в производства по настоящата конвенция като страни, агенти, съвет, застъпници, свидетели или вещи лица; осигурен, въпреки това, тази алинея

същите се прилагат само във връзка с пътуването им до и от, и престоя им в, мястото, където се провежда производството.

статия 23

Архивите на центъра са неприкосновени, където и да са.
По отношение на официалните си съобщения, Центърът се предоставя от всяка договаряща държава третиране, не по-неблагоприятно от това на другите международни организации.

статия 24

Центърът, нейните активи, собственост и доходи, и нейните операции и сделки, разрешени от настоящата конвенция, са освободени от всички данъци и мита. Центърът също е освободен от отговорност за събиране или плащане на всякакви данъци или мита.
С изключение на местните граждани, не се начислява данък върху или по отношение на надбавки за разходи, изплащани от Центъра на председателя или членовете на Административния съвет, или върху или по отношение на заплатите, надбавки за разходи или други възнаграждения, изплащани от центъра на длъжностни лица или служители на секретариата.
Не се начислява данък върху или по отношение на такси или надбавки за разходи, получени от лица, действащи като помирители, или арбитри, или членове на комитет, назначен съгласно параграф (3) на чл 52, в производство по настоящата конвенция, ако единствената юрисдикционна основа за такъв данък е местоположението на центъра или мястото, където се води такова производство, или мястото, където се плащат такива такси или надбавки.

Глава II Компетентност на центъра

статия 25

Компетентността на центъра се разпростира върху всеки правен спор, възникнал пряко от инвестиция, между договаряща държава (или всяко съставно подразделение или агенция на договаряща държава, определена за Центъра от тази държава) и гражданин на друга договаряща държава, които страните в спора писмено се съгласяват да представят в Центъра. Когато страните са дали съгласието си, никоя от страните не може да оттегли съгласието си едностранно.
„Гражданин на друга договаряща държава“ означава:
- а. всяко физическо лице, което е имало гражданство на договаряща държава, различна от държавата страна по спора, на датата, на която страните са се съгласили да представят такъв спор за помирение или арбитраж, както и на датата, на която искането е регистрирано съгласно параграф (3) на чл 28 или параграф (3) на чл 36, но не включва лице, което на която и да е дата също е имало гражданството на договарящата държава страна по спора; и
- б. всяко юридическо лице, което е имало гражданство на договаряща държава, различна от държавата страна по спора, към датата, на която страните са се съгласили да предадат такъв спор за помирение или арбитраж, и всяко юридическо лице, което е имало гражданството на договарящата държава страна по спор на тази дата и коя, заради чужд контрол, страните са се договорили да бъдат третирани като граждани на друга договаряща държава за целите на тази конвенция.
Съгласието от учредително подразделение или агенция на договаряща държава изисква одобрението на тази държава, освен ако тази държава не уведоми Центъра, че не се изисква такова одобрение.
Всяка договаряща държава може, в момента на ратифицирането, приемане или одобрение на настоящата конвенция или по всяко време след това, уведомява Центъра за класа или класовете за спорове, които би искал или не би искал да предаде на юрисдикцията на центъра. Генералният секретар незабавно изпраща такова уведомление на всички договарящи държави. Такова уведомление не представлява съгласието, изисквано по параграф (1).

статия 26

Съгласието на страните по арбитраж съгласно настоящата конвенция, освен ако не е посочено друго, счита се съгласие за такъв арбитраж за изключване на всяко друго средство за защита. Договаряща държава може да изисква изчерпването на местните административни или съдебни средства като условие за съгласието си за арбитраж съгласно настоящата конвенция.

статия 27

Никоя договаряща държава не може да предостави дипломатическа закрила, или предявете международен иск, по отношение на спор, който един от неговите граждани и друга договаряща държава са се съгласили да представят или са подлежали на арбитраж съгласно настоящата конвенция, освен ако тази друга договаряща държава не е спазила и не се е съобразила с решението, постановено в такъв спор.
Дипломатическа защита, за целите на параграф (1), не включва неофициален дипломатически обмен с единствената цел да улесни уреждането на спора.

Глава III Помирение

раздел 1 Искане за помирение

статия 28

Всяка договаряща държава или всеки гражданин на договаряща държава, който желае да започне помирително производство, отправя искане в този смисъл писмено до генералния секретар, който изпраща копие от искането до другата страна.
Искането съдържа информация относно спорните въпроси, самоличността на страните и тяхното съгласие за помирение в съответствие с процедурния правилник за образуване на помирителна и арбитражна процедура.
Генералният секретар регистрира искането, освен ако не намери, въз основа на информацията, съдържаща се в искането, че спорът явно е извън юрисдикцията на Центъра. Той незабавно уведомява страните за регистрация или за отказ от регистрация.

раздел 2 Конституция на помирителната комисия

статия 29

Помирителната комисия (наричана по-долу Комисията) се учредява възможно най-скоро след регистрация на искане съгласно член 28.
(а) Комисията се състои от едноличен помирител или неравномерен брой помирители, назначени според страните.

(б) Когато страните не са съгласни с броя на помирителите и начина на назначаването им, Комисията се състои от трима помирители, един помирител, назначен от всяка страна, и третият, който ще бъде председател на Комисията, назначени по споразумение на страните.

статия 30

Ако Комисията не е създадена в рамките на 90 дни след уведомлението за регистрация на искането е изпратено от генералния секретар в съответствие с параграф (3) на чл 28, или друг период, за който страните могат да се споразумеят, председателят, по искане на която и да е от страните и след консултация с двете страни, доколкото е възможно, назначава помирител или помирители, които все още не са назначени.

статия 31

Помирителите могат да бъдат назначавани извън групата на помирителите, освен в случай на назначения от председателя съгласно член 30.
Помирителите, назначени извън групата на помирителите, притежават качествата, посочени в параграф (1) на чл 14.

раздел 3 Помирително производство

статия 32

Комисията е съдия по своя компетентност.
Всяко възражение на страна по спора, че този спор не е от юрисдикцията на Центъра, или по други причини не е от компетентността на Комисията, се разглежда от Комисията, която определя дали да се разглежда въпросът като предварителен въпрос или да се присъедини към него по същество на спора.

статия 33

Всяко помирително производство се провежда в съответствие с разпоредбите на настоящия раздел и, освен ако страните не са съгласни по друг начин, в съответствие с Помирителните правила, които са в сила от датата, на която страните са се съгласили за помирение. Ако възникне някакъв въпрос на процедура, който не е обхванат от настоящия раздел или Правилата за помирение или от някакви други правила, договорени между страните, Комисията решава въпроса.

статия 34

Задължение на Комисията е да изясни споровете между страните и да се стреми да постигне споразумение между тях при взаимно приемливи условия. До този край, Комисията може на всеки етап от производството и от време на време да препоръча на страните условия за уреждане. Страните си сътрудничат добросъвестно с Комисията, за да могат Комисията да изпълнява функциите си, и ще обсъдят най-сериозно своите препоръки.
Ако страните постигнат споразумение, Комисията изготвя доклад, в който отбелязва спорните въпроси и отбелязва, че страните са постигнали съгласие. ако, на всеки етап от производството, изглежда, че Комисията няма вероятност от споразумение между страните, тя прекратява производството и изготвя доклад, в който отбелязва представянето на спора и записва неспособността на страните да постигнат съгласие. Ако една от страните не се яви или участва в производството, Комисията прекратява производството и изготвя доклад, в който отбелязва липсата или участието на тази страна.

статия 35

Освен ако страните по спора са съгласни по друг начин, никоя от страните по помирителното производство няма право на друго производство, дали пред арбитри или пред съд или по друг начин, да се позовава или да разчита на изразени мнения или изявления или допускания или предложения за уреждане, направени от другата страна в помирителното производство, или докладът или препоръките, направени от Комисията.

Глава IV Арбитраж

раздел 1 Искане за арбитраж

статия 36

Всяка договаряща държава или всеки гражданин на договаряща държава, който желае да започне арбитражен процес, отправя искане в този смисъл писмено до генералния секретар, който изпраща копие от искането до другата страна.
Искането съдържа информация относно спорните въпроси, самоличността на страните и тяхното съгласие за арбитраж в съответствие с процедурния правилник за образуване на помирителна и арбитражна процедура.
Генералният секретар регистрира искането, освен ако не намери, въз основа на информацията, съдържаща се в искането, че спорът явно е извън юрисдикцията на Центъра. Той незабавно уведомява страните за регистрация или за отказ от регистрация.

раздел 2 Конституция на Трибунала

статия 37

Арбитражният съд (наричана по-долу Трибунал) се учредява възможно най-скоро след регистрация на искане съгласно член 36.
(а) Трибуналът се състои от единствен арбитър или от неравномерен брой арбитри, назначени според страните.

(б) Когато страните не са съгласни с броя на арбитрите и начина на назначаването им, Трибуналът се състои от трима арбитри, един арбитър, назначен от всяка страна, и третият, който ще бъде председател на Трибунала, назначени по споразумение на страните.

статия 38

Ако Трибуналът не е създаден в рамките на него 90 дни след уведомлението за регистрация на искането е изпратено от генералния секретар в съответствие с параграф (3) на чл 36, или друг период, за който страните могат да се споразумеят, председателят, по искане на която и да е от страните и след консултация с двете страни, доколкото е възможно,

назначава арбитър или арбитри, които все още не са назначени. Арбитрите, назначени от председателя съгласно настоящия член, не са граждани на договарящата държава, страна по спора, или на договарящата държава, чийто гражданин е страна в спора.

статия 39

Мнозинството от арбитрите са граждани на държави, различни от договарящата държава, страна по спора, и договарящата държава, чийто гражданин е страна в спора; осигурен, въпреки това, че горните разпоредби на този член не се прилагат, ако единственият арбитър или всеки отделен член на Трибунала е назначен със съгласие на страните.

статия 40

Арбитри могат да бъдат назначавани извън групата на арбитрите, освен в случай на назначения от председателя съгласно член 38.
Арбитрите, назначени извън групата на арбитрите, притежават качествата, посочени в параграф (1) на чл 14.

раздел 3 Правомощия и функции на Трибунала

статия 41

Трибуналът е съдия по своя компетентност.
Всяко възражение на страна по спора, че този спор не е от юрисдикцията на Центъра, или по други причини не е от компетентността на Трибунала, се разглежда от Трибунала, който определя дали да се занимава с него като предварителен въпрос или да се присъедини към него по същество на спора.

статия 42

Трибуналът решава спор в съответствие с разпоредбите на закона, които могат да бъдат договорени между страните. При липса на такова споразумение, Трибуналът прилага правото на договарящата държава страна по спора (включително нейните правила относно конфликта на закони) и такива норми на международното право, каквито могат да бъдат приложими.
Съдът на публичната служба може да не открива констатиране на ликвор на основание мълчание или неизвестност на закона.
Разпоредбите на параграфи (1) и (2) не засяга правомощията на Трибунала да решава спор ex aequo et bono, ако страните са съгласни.

статия 43

Освен ако страните не са съгласни друго, Трибуналът може, ако сметне за необходимо на всеки етап от производството,

призовават страните да представят документи или други доказателства, и
посетете сцената, свързана със спора, и провеждайте такива проучвания там, които сметнете за подходящо.

статия 44

Всеки арбитражен процес се провежда в съответствие с разпоредбите на настоящия раздел и, освен ако страните не са съгласни по друг начин, в съответствие с Арбитражните правила, които са в сила от датата, на която страните са се съгласили на арбитраж. Ако възникне някакъв въпрос на процедура, който не е обхванат от настоящия раздел или Арбитражните правила или от някакви други правила, договорени между страните, Трибуналът решава въпроса.

статия 45

Ако една страна не се яви или представи делото си, не се счита за признаване на твърденията на другата страна..
Ако дадена страна не се яви или не представи делото си на който и да е етап от производството, другата страна може да поиска от Трибунала да се справи с въпросите, които са му изпратени, и да постанови решение. Преди да направите награда, Съдът на публичната служба уведомява, и да предостави гратисен период на, страната, която не се яви или представи делото си, освен ако не се убеди, че тази страна не възнамерява да го прави.

статия 46

Освен ако страните не са съгласни друго, Съдът на публичната служба, ако е поискано от страна, определя всички случайни или допълнителни искове или насрещни искове, произтичащи директно от предмета на спора, при условие че те са в обхвата на съгласието на страните и в противен случай са под юрисдикцията на Центъра.

статия 47

Освен ако страните не са съгласни друго, Трибуналът може, ако счита, че обстоятелствата налагат това, препоръчват всякакви временни мерки, които следва да бъдат предприети за запазване на съответните права на всяка от страните.

раздел 4 Наградата

статия 48

Трибуналът решава въпросите с мнозинство от гласовете на всички свои членове.
Решението на Трибунала се извършва в писмена форма и се подписва от членовете на Трибунала, които са гласували за него.
Решението се занимава с всеки въпрос, изпратен до Трибунала, и посочва причините, на които се основава.
Всеки член на Трибунала може да приложи своето индивидуално мнение към решението, независимо дали той не е съгласен с мнозинството или не, или изявление на неговото несъгласие.
Центърът не публикува наградата без съгласието на страните.

статия 49

Генералният секретар незабавно изпраща на страните заверени копия на наградата. Наградата се счита за издадена на датата, на която са изпратени заверените копия.
Трибуналът по искане на страна, отправена в рамките на 45 дни след датата, на която е била предоставена наградата, може след уведомяване на другата страна да реши всеки въпрос, който е пропуснал да реши в решението, и ще поправи всеки чиновник, аритметична или подобна грешка в наградата. Решението му става част от наградата и се съобщава на страните по същия начин като наградата. Периодите, предвидени в параграф (2) на чл 51 и параграф (2) на чл 52 тече от датата, на която е постановено решението.

раздел 5 Интерпретация, Преглед и анулиране на наградата

статия 50

Ако между страните възникне спор относно смисъла или обхвата на възлагането, всяка от страните може да поиска тълкуване на наградата чрез писмено заявление до генералния секретар.
Искането трябва, ако е възможно, да бъде представен на Трибунала, който е постановил решението. Ако това не е възможно, в съответствие с раздел. се създава нов Трибунал 2 от настоящата глава. Трибуналът може, ако счита, че обстоятелствата налагат това, да остане принудително изпълнение на решението в очакване на решението си.

статия 51

Всяка страна може да поиска преразглеждане на наградата чрез писмено заявление, адресирано до генералния секретар, въз основа на откриването на някакъв факт от такъв характер, който решаващо да повлияе на наградата, при условие, че при постановяване на решението този факт е неизвестен за Трибунала и за жалбоподателя и че незнанието на жалбоподателя за този факт не се дължи на небрежност.
Заявлението се подава в рамките на 90 дни след откриването на такъв факт и във всеки случай в рамките на три години след датата, на която е връчена наградата.
Искането трябва, ако е възможно, да бъде представен на Трибунала, който е постановил решението. Ако това не е възможно, в съответствие с раздел. се създава нов Трибунал 2 от настоящата глава.
Трибуналът може, ако счита, че обстоятелствата налагат това, да остане принудително изпълнение на решението в очакване на решението си. Ако заявителят поиска спиране на изпълнението на решението в молбата си, изпълнението се спира временно, докато Трибуналът не се произнесе по такова искане.

статия 52

Всяка страна може да поиска отмяна на наградата чрез писмено заявление до генералния секретар по едно или повече от следните основания:
- а. че Трибуналът не е правилно създаден;
- б. че Трибуналът явно е превишил правомощията си;
- ° С. че е имало корупция от страна на член на Трибунала;
- д. че има сериозно отклонение от основното процедурно правило; или
- д. че наградата не е посочила причините, на които се основава.
Заявлението се подава в рамките на 120 дни след датата, на която е връчена наградата, с изключение на това, че когато се иска отмяна поради корупция, такова заявление се подава в рамките на 120 дни след откриването на корупцията и във всеки случай в рамките на три години след датата, на която е връчена наградата.
При получаване на искането председателят незабавно назначава от арбитражната комисия ad hoc комитет от три лица. Никой от членовете на Комитета не е член на Трибунала, който е постановил решението, е от същото гражданство като всеки такъв член, е гражданин на държавата, която е страна по спора, или на държавата, чийто гражданин е страна по спора, са определени за арбитражната група от която и да е от тези държави, или са действали като помирител в същия спор. Комитетът има право да анулира наградата или която и да е част от нея по някое от основанията, посочени в параграф (1).
Разпоредбите на членове 41-45, 48, 49, 53 и 54, и на глави VI и VII се прилагат mutatis mutandis за производство пред Комитета.
Комитетът може, ако счита, че обстоятелствата налагат това, да остане принудително изпълнение на решението в очакване на решението си. Ако заявителят поиска спиране на изпълнението на решението в молбата си, принудителното изпълнение се спира временно, докато комитетът не се произнесе по такова искане.
Ако решението бъде отменено, спорът се отменя, по искане на която и да е от страните, да бъдат внесени в нов Трибунал, създаден в съответствие с раздел 2 от настоящата глава.

раздел 6 Признаване и изпълнение на наградата

статия 53

Решението е обвързващо за страните и не подлежи на обжалване или друго средство за защита, с изключение на предвиденото в настоящата конвенция. Всяка страна спазва и спазва условията на възлагането, с изключение на степента, в която принудителното изпълнение е спряно съгласно съответните разпоредби на настоящата конвенция.
За целите на настоящия раздел, „Награда“ включва всяко тълкувателно решение, преразглеждане или отмяна на такава награда съгласно членове 50, 51 или 52.

статия 54

Всяка договаряща държава признава награда, издадена съгласно настоящата конвенция, като обвързваща и прилага паричните задължения, наложени от тази награда на нейните територии, сякаш е окончателно решение на съд в тази държава. Договаряща държава с федерална конституция може да налага такова решение в или чрез своите федерални съдилища и може да предвиди, че тези съдилища третират решението така, сякаш е окончателно решение на съдилищата на конститутивна държава.
Страна, която иска признаване или правоприлагане на териториите на договаряща държава, предоставя на компетентен съд или друг орган, който тази държава е определила за тази цел, копие от наградата, заверено от генералния секретар. Всяка договаряща държава уведомява генералния секретар за назначаването на компетентния съд или друг орган за тази цел и за всяка следваща промяна в това назначение.
Изпълнението на решението се регулира от законите за изпълнение на съдебните решения, които са в сила в държавата, на чиито територии се иска такова изпълнение.

статия 55

Нищо в член 54 се тълкува като дерогация от действащия закон във всяка договаряща държава, свързана с имунитета на тази държава или на която и да е чужда държава от изпълнение.

Глава V Замяна и дисквалификация на помирители и арбитри

статия 56

След като е създадена комисия или трибунал и е започнало производство, съставът му остава непроменен; осигурен, въпреки това, че ако помирител или арбитър трябва да умре, стават недееспособни, или подайте оставка, получената свободна позиция се попълва в съответствие с разпоредбите на раздел 2 от глава III или раздел 2 от глава IV.
Член на Комисията или Трибунал продължава да служи в това си качество, независимо че той е престанал да бъде член на състава.
Ако помирителят или арбитърът, определен от дадена страна, е подал оставка без съгласието на Комисията или Трибунала, чийто член е той, председателят назначава лице от съответната комисия, което да запълни полученото свободно място.

статия 57

Страна може да предложи на Комисията или Трибунала дисквалификация на някой от членовете си поради някакъв факт, който показва явна липса на качествата, изисквани от параграф (1) на чл 14. Страна по арбитражен процес може, в допълнение, да предложи отвод на арбитър на основание, че той не отговаря на условията за назначаване в Трибунала съгласно раздел 2 от глава IV.

статия 58

Решението за всяко предложение за дисквалификация на помирителен или арбитър се взема от другите членове на Комисията или Трибунала според случая., при условие, че когато тези членове са разделени по равно, или в случай на предложение за дисквалификация на едноличен помирител или арбитър, или мнозинство от помирителите или арбитрите, председателят взема това решение. Ако се реши, че предложението е основателно, помирителят или арбитърът, за който се отнася решението, се заменя в съответствие с разпоредбите на раздел 2 от глава III или раздел 2 от глава IV.

Глава VI Разходи за съдебно производство

статия 59

Таксите, платени от страните за ползване на съоръженията на Центъра, се определят от генералния секретар в съответствие с правилата, приети от Административния съвет.

статия 60

Всяка комисия и всеки трибунал определят таксите и разходите на своите членове в рамките, определени от време на време от административния съвет и след консултации с генералния секретар.
Нищо в параграф (1) от настоящия член пречи на страните да се споразумеят предварително със съответната комисия или трибунал относно таксите и разходите на членовете си..

статия 61

В случай на помирително производство таксите и разходите на членовете на Комисията, както и таксите за използване на улесненията на Центъра, се поемат еднакво от страните. Всяка страна поема всички други разноски, които прави във връзка с производството.
В случай на арбитражно производство Трибуналът трябва, освен ако страните не са съгласни по друг начин, оценява разходите, направени от страните във връзка с производството, и решава как и от кого тези разходи, заплащат се таксите и разходите на членовете на Трибунала и таксите за ползване на съоръженията на Центъра. Това решение е част от наградата

Глава VII Място на съдебното производство

статия 62

Помирителното и арбитражното производство се провежда в седалището на центъра, освен както е предвидено по-долу.

статия 63

Могат да се провеждат помирителни и арбитражни производства, ако страните са съгласни,

в седалището на Постоянния арбитражен съд или на друга подходяща институция, независимо дали са частни или публични, с които Центърът може да организира за тази цел; или
на всяко друго място, одобрено от Комисията или Трибунала след консултация с генералния секретар.

Глава VIII

Спорове между договарящи държави

статия 64

Всеки спор, възникнал между договарящи държави във връзка с тълкуването или прилагането на тази конвенция, който не е решен чрез преговори, се предава на Международния съд чрез заявление на която и да е страна по този спор., освен ако съответните държави се съгласят на друг метод за уреждане.

Глава IX Изменение

статия 65

Всяка договаряща държава може да предложи изменение на тази конвенция. Текстът на предложеното изменение се съобщава на генералния секретар не по-малко от 90 дни преди заседанието на Административния съвет, на което такова изменение трябва да се разглежда и незабавно се изпраща от него на всички членове на Административния съвет.

статия 66

Ако административният съвет реши това с мнозинство от две трети от своите членове, предложеното изменение се разпространява на всички договарящи държави за ратификация, приемане или одобрение. Всяко изменение влиза в сила 30 дни след изпращане от депозитаря на тази конвенция на уведомление до договарящите държави, че всички договарящи държави са ратифицирали, прие или одобри изменението.
Никое изменение не засяга правата и задълженията по настоящата конвенция на която и да е договаряща държава или на някой от нейните съставни подразделения или агенции, или на всеки гражданин на такава държава, произтичащ от съгласието за юрисдикцията на Центъра, дадено преди датата на влизане в сила на изменението.

Глава X Заключителни разпоредби

статия 67

Настоящата конвенция е отворена за подписване от името на държавите членки на банката. Той е отворен и за подписване от името на всяка друга държава, която е страна по Статута на Международния съд и която Административният съвет, чрез гласуване на две трети от своите членове, са поканили да подпишат конвенцията.

статия 68

Настоящата конвенция подлежи на ратификация, приемане или одобрение от подписалите държави в съответствие с техните конституционни процедури.
Настоящата конвенция влиза в сила 30 дни след датата на депозиране на двадесетия документ за ратификация, приемане или одобрение. Той влиза в сила за всяка държава, която впоследствие депозира своя ратификационен инструмент, приемане или одобрение 30 дни след датата на такъв депозит.

статия 69

Всяка договаряща държава предприема необходимите законодателни или други мерки, за да направи разпоредбите на тази конвенция ефективни на нейните територии.

статия 70

Настоящата конвенция се прилага за всички територии, за чиито международни отношения отговаря една договаряща държава, с изключение на тези, които са изключени от тази държава чрез писмено уведомление до депозитара на тази конвенция, или по време на ратифицирането, приемане или одобрение или впоследствие.

статия 71

Всяка договаряща държава може да денонсира настоящата конвенция с писмено уведомление до депозитара на тази конвенция. Денонсирането влиза в сила шест месеца след получаване на такова известие.

статия 72

Известие от договаряща държава съгласно членове 70 или 71 не засяга правата или задълженията по тази конвенция на тази държава или на което и да е от нейните съставни подразделения или агенции или на всеки гражданин на тази държава, произтичащи от съгласието за юрисдикцията на Центъра, предоставено от една от тях преди получаването на такова известие от депозитаря.

статия 73

Ратификационни инструменти, приемането или одобряването на настоящата конвенция и измененията към нея се депозират в Банката, която действа като депозитар на тази конвенция. Депозитарят изпраща заверени копия от настоящата конвенция на държавите членки на банката и на всяка друга държава, поканена да подпише конвенцията.

статия 74

Депозитарят регистрира настоящата конвенция в секретариата на Организацията на обединените нации в съответствие с член 102 от Устава на Организацията на обединените нации и регламентите за тях, приети от Общото събрание.

статия 75

Депозитарът уведомява всички държави подписали следното:

подписи в съответствие с чл 67;
депозити на инструменти за ратификация, приемане и одобрение в съответствие с член 73;
датата, на която тази конвенция влиза в сила в съответствие с член 68;
изключения от териториално приложение съгласно член 70;
датата, на която всяко изменение на тази конвенция влиза в сила в съответствие с чл 66; и
денонсиране в съответствие с чл 71.

Съставено във Вашингтон, на английски, Френски и испански език, и трите текста са еднакво автентични, в един екземпляр, който остава депозиран в архивите на Международната банка за възстановяване и развитие, която е посочила с подписа си под споразумението си за изпълнение на функциите, на които е възложена съгласно настоящата конвенция.

ДОКЛАД НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ДИРЕКТОРИ ЗА КОНВЕНЦИЯТА ЗА УРЕЖДАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ спорове МЕЖДУ ДЪРЖАВИ И НАЦИОНАЛНИ ДРУГИ

Март на Международната банка за възстановяване и развитие 18, 1965

ДОКЛАД НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ДИРЕКТОРИ ЗА КОНВЕНЦИЯТА

Доклад на изпълнителните директори относно Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави

Доклад на изпълнителните директори по конвенцията

Резолюция №. 214, приета от Съвета на управителите на Международната банка за възстановяване и развитие на септември 10, 1964, предвижда следното:"РЕШЕНИ:
1. Докладът на изпълнителните директори на тема „Уреждане на инвестиционни спорове,”От август 6, 1964, се одобрява.
2. От изпълнителните директори се изисква да формулират конвенция за установяване на механизми и процедури, които биха били налични на доброволна основа за уреждане на инвестиционни спорове между договарящи държави и граждани на други договарящи държави чрез помирение и арбитраж.
3. При формулирането на такава конвенция, изпълнителните директори вземат предвид становищата на правителствата на страните членки и имат предвид желанието да стигнат до текст, който може да бъде приет от възможно най-голям брой правителства.
4. Изпълнителните директори представят текста на такава конвенция на правителствата членки с препоръки, които сметнат за подходящи."
Изпълнителните директори на банката, в съответствие с горната резолюция, формулираха Конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави и, на март 18, 1965, одобри представянето на текста на конвенцията, както е приложено тук, на правителствата членки на Банката. Това действие на изпълнителните директори не прави, разбира се, означава, че правителствата, представлявани от отделните изпълнителни директори, са ангажирани да предприемат действия по конвенцията.
Действието на изпълнителните директори беше предшествано от обширна подготвителна работа, подробности за които са дадени в параграфи 6-8 По-долу. Изпълнителните директори са доволни, че конвенцията във формуляра, приложен към нея, представлява широк консенсус на възгледите на онези правителства, които приемат принципа за установяване чрез междуправителствени споразумения и процедури за уреждане на инвестиционни спорове, които държавите и чуждестранните инвеститори желаят да представят помирение или арбитраж. Те са също така удовлетворени, че конвенцията представлява подходяща рамка за такива средства и процедури. съответно, текстът на конвенцията се представя на правителствата членки за разглеждане с оглед подписване и ратифициране, приемане или одобрение.
Изпълнителните директори приканват вниманието към разпоредбата на чл 68(2) съгласно които Конвенцията ще влезе в сила между договарящите държави 30 дни след депозит в Банката, депозитарят на конвенцията, на двадесетия инструмент за ратификация, приемане или одобрение.
Приложеният текст на конвенцията на английски език, Френски и испански език са депозирани в архивите на Банката, като депозитар, и е отворен за подпис.
Въпросът за желанието и приложимостта на създаването на институционални съоръжения, спонсорирани от Банката, за уреждане чрез помирение и арбитраж на инвестиционни спорове между държави и чуждестранни инвеститори е поставено за първи път пред Съвета на управителите на Банката на нейната седемнадесета годишна среща, проведено във Вашингтон, D.C. през септември 1962. На това заседание Съветът на управителите, с Решение №. 174, приета на септември 18, 1962, поиска от изпълнителните директори да проучат въпроса.
След поредица от неформални дискусии въз основа на работни документи, подготвени от служителите на Банката, изпълнителните директори решиха, че Банката трябва да свика консултативни срещи на юридически експерти, определени от правителствата на държавите-членки, за да разгледа темата по-подробно. Консултативните срещи се проведоха на регионална основа в Адис Абеба (декември 16-20, 1963), Сантяго де Чили (февруари 3-7, 1964), Женева (февруари 17-21, 1964) и Банкок (27 април-май 1, 1964), с административното съдействие на Икономическите комисии на Организацията на обединените нации и на Европейския офис на Организацията на обединените нации, и взе за основа за обсъждане предварителен проект на Конвенция за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави, подготвен от персонала на Банката в светлината на дискусиите на изпълнителните директори и становищата на правителствата. На срещите присъстваха правни експерти от 86 държави.
Предвид подготвителната работа и становищата, изразени на консултативните срещи, изпълнителните директори докладват на Съвета на управителите на деветнадесетата си годишна среща в Токио, през септември 1964, че би било желателно да се създадат предвидените институционални съоръжения, и да го направи в рамките на междуправителствено споразумение. Съветът на управителите прие резолюцията, посочена в параграф 1 от настоящия доклад, след това изпълнителните директори поеха формулировката на настоящата конвенция. С оглед да се стигне до текст, който може да бъде приет от възможно най-голям брой правителства, Банката покани своите членове да посочат представители в Правен комитет, който да подпомага изпълнителните директори в тяхната задача. Този комитет заседава във Вашингтон от ноември 23 през декември 11, 1964, и изпълнителните директори признателно благодарят на ценните съвети, които са получили от представителите на 61 държави-членки, които участваха в Комитета.
При представянето на приложената конвенция към правителствата, изпълнителните директори са подтикнати от желанието за засилване на партньорството между държавите в каузата на икономическото развитие. Създаването на институция, предназначена да улесни уреждането на спорове между държави и чуждестранни инвеститори, може да бъде важна стъпка към насърчаване на атмосфера на взаимно доверие и по този начин да стимулира по-голям приток на международен частен капитал в онези страни, които искат да го привлекат.
Изпълнителните директори признават, че инвестиционните спорове по правило се решават чрез административни, съдебни или арбитражни процедури, налични съгласно законодателството на държавата, в която е направена съответната инвестиция. въпреки това, опитът показва, че могат да възникнат спорове, които страните желаят да уредят по други методи; и инвестиционните споразумения, сключени през последните години, показват, че както държавите, така и инвеститорите често смятат, че е от общ интерес да се съгласят да прибягнат до международните методи за сетълмент.
Настоящата конвенция ще предложи международни методи за уреждане, предназначени да отчитат особените характеристики на обхванатите спорове, както и на страните, за които ще се прилага. Той би предоставил условия за помирение и арбитраж от специално квалифицирани лица на независима преценка, извършени съгласно правила, известни и приети предварително от заинтересованите страни. По-специално, ще гарантира, че след като правителството или инвеститорът е дало съгласие за помирение или арбитраж под егидата на Центъра, такова съгласие не може да бъде оттеглено едностранно.
Изпълнителните директори вярват, че частният капитал ще продължи да тече към страни, предлагащи благоприятен климат за атрактивни и здрави инвестиции, дори ако такива страни не са станали страни по Конвенцията или, като се присъедини, не се възползва от съоръженията на Центъра. От друга страна, спазването на конвенцията от страна на страната би осигурило допълнително стимулиране и стимулира по-голям приток на частни международни инвестиции към нейните територии, което е основната цел на Конвенцията.
Макар че широката цел на Конвенцията е да насърчи по-голям поток от частни международни инвестиции, разпоредбите на Конвенцията поддържат внимателен баланс между интересите на инвеститорите и тези на приемащите държави. освен това, Конвенцията позволява образуването на производства както от приемащите държави, така и от инвеститорите, а изпълнителните директори постоянно са имали предвид, че разпоредбите на Конвенцията трябва да бъдат еднакво адаптирани към изискванията на двата случая.
Разпоредбите на приложената конвенция в голяма степен се обясняват само. Кратък коментар за някои основни характеристики може, въпреки това, да бъде полезен за правителствата на страните членки при тяхното разглеждане на Конвенцията.Международният център за уреждане на инвестиционни споровеОбщ
Конвенцията създава Международния център за уреждане на инвестиционни спорове като автономна международна институция (статии 18-24). Целта на центъра е „да предостави условия за помирение и арбитраж на инвестиционни спорове * * *" (статия 1(2)). Самият център няма да участва в помирителни или арбитражни дейности. Това ще бъде задачата на помирителните комисии и арбитражните трибунали, създадени в съответствие с разпоредбите на конвенцията.
Като спонсор на създаването на институцията Банката ще предостави на Центъра помещения за седалище (статия 2) и, съгласно договорености между двете институции, с други административни съоръжения и услуги (статия 6(д)).
По отношение на финансирането на центъра (статия 17), Изпълнителните директори са решили, че Банката трябва да е готова да предостави на Центъра безплатно офис помещение, стига Центърът да е със седалище в централата на Банката и да се ангажира, в разумни граници, основните режийни разходи на центъра за период от години, които се определят след създаването му.
Простотата и икономичността в съответствие с ефективното изпълнение на функциите на Центъра характеризират неговата структура. Органите на центъра са Административният съвет (статии 4-8) и секретариата (статия 9-11). Административният съвет ще се състои от един представител на всяка договаряща държава, обслужване без възнаграждение от Центъра. Всеки член на Съвета гласува един глас и въпроси, преди Съветът да бъде решен с мнозинство от подадените гласове, освен ако конвенцията не изисква различно мнозинство.. Президентът на банката ще служи служебно като председател на Съвета, но няма да гласува. Секретариатът ще се състои от генерален секретар, един или повече заместник генерални секретари и персонал. В интерес на гъвкавостта Конвенцията предвижда възможността да има повече от един заместник генерален секретар, но изпълнителните директори не предвиждат нужда от повече от един или двама високопоставени служители на Центъра. статия 10, което изисква генералният секретар и всеки заместник генерален секретар да бъдат избрани от административния съвет с мнозинство от две трети от членовете му, относно номинацията на председателя, ограничава мандата им до период, не по-дълъг от шест години, и позволява преизбирането им. Изпълнителните директори смятат, че първоначалните избори, което ще се проведе скоро след влизането в сила на конвенцията, следва да бъде за кратко време, за да не се лиши от държавите, които ратифицират конвенцията след влизането й в сила, възможността да участват в подбора на висшите служители на центъра. статия 10 също ограничава степента, в която тези длъжностни лица могат да участват в дейности, различни от техните официални функции.Функции на Административния съвет
Основните функции на Административния съвет са избирането на генералния секретар и на всеки заместник генерален секретар, приемането на бюджета на центъра и приемането на административни и финансови разпоредби, правила, уреждащи образуването на производство и процедурни правила за помирително и арбитражно производство. Действията по всички тези въпроси изискват мнозинство от две трети от членовете на Съвета.Функции на генералния секретар
Конвенцията изисква от генералния секретар да изпълнява различни административни функции като законен представител, регистратор и главен служител на центъра (статии 7(1), 11, 16(3), 25(4), 28, 36, 49(1), 50(1), 51(1), 52(1), 54(2), 59, 60(1), 63(б) и 65). В допълнение, генералният секретар има право да откаже регистрацията на искане за помирително или арбитражно производство, и по този начин да предотврати образуването на такова производство, ако въз основа на информацията, предоставена от заявителя, той установи, че спорът явно е извън юрисдикцията на центъра (статия 28(3) и 36(3)). Генералният секретар получава тази ограничена власт да „проверява“ исканията за помирителни или арбитражни процедури с оглед избягване на смущение пред страна (особено държава) което може да произтича от образуването на производство срещу него в спор, който той не е дал съгласие да внесе в центъра, както и възможността машините на Центъра да бъдат задействани в случаите, които по други причини очевидно са извън юрисдикцията на Центъра, напр., тъй като или жалбоподателят, или другата страна не са имали право да участват в производството по Конвенцията.Панелите
статия 3 изисква Центърът да поддържа Съвет на помирителите и Панел от арбитри, докато членове 12-16 очертават начина и условията за определяне на членовете на групата. По-специално, статия 14(1) се стреми да гарантира, че членовете на групата ще притежават висока степен на компетентност и ще могат да упражняват независима преценка. В съответствие с по същество гъвкавия характер на производството, конвенцията позволява на страните да назначават помирители и арбитри извън границите, но това изисква (статии 31(2) и 40(2)) че тези назначени лица притежават качествата, посочени в чл 14(1). Председателят, когато е призован да назначи помирител или арбитър съгласно член 30 или 38, е ограничен по свой избор до членове на групата.Компетентност на центъра
Терминът „юрисдикция на центъра“ се използва в конвенцията като удобен израз за означаване на границите, в които ще се прилагат разпоредбите на конвенцията и съоръженията на центъра ще бъдат достъпни за помирителни и арбитражни процедури. Компетентността на центъра е разгледана в глава II от конвенцията (статии 25-27).съгласие
Съгласието на страните е крайъгълният камък на юрисдикцията на Центъра. Съгласието за подсъдност трябва да бъде писмено и веднъж дадено не може да бъде оттеглено едностранно (статия 25(1)).
Съгласието на страните трябва да съществува при изземването на центъра (статии 28(3) и 36(3)) но конвенцията не определя иначе времето, в което трябва да се даде съгласие. Може да се даде съгласие, например, в клауза, включена в инвестиционно споразумение, предвиждайки представянето на Центъра за бъдещи спорове, произтичащи от това споразумение, или в компромис по отношение на вече възникнал спор. Конвенцията също не изисква съгласието на двете страни да бъде изразено в един инструмент. По този начин, приемаща държава може в законодателството си за насърчаване на инвестиции да предложи спорове, произтичащи от определени класове инвестиции, под юрисдикцията на центъра, и инвеститорът може да даде съгласието си, като приеме предложението писмено.
Докато съгласието на страните е съществена предпоставка за компетентността на Центъра, самото съгласие няма да е достатъчно за въвеждане на спор в рамките на неговата юрисдикция. В съответствие с целта на Конвенцията, юрисдикцията на Центъра е допълнително ограничена по отношение на естеството на спора и страните по него.Характер на спора
статия 25(1) изисква спорът да бъде „правен спор, възникващ пряко от инвестиция“. Изразът „правен спор“ се използва, за да се изясни, че докато конфликтите на права са в рамките на юрисдикцията на Центъра, просто конфликт на интереси не са. Спорът трябва да се отнася до съществуването или обхвата на законно право или задължение, или естеството или степента на обезщетението, което трябва да се извърши за нарушаване на правно задължение.
Не беше направен опит да се определи терминът „инвестиция“, предвид същественото изискване за съгласие от страните, и механизма, чрез който договарящите се държави могат да се уведомят предварително, ако желаят, класовете спорове, които биха искали или не биха обмислили да представят в центъра (статия 25(4)).Страни по спора
За да бъде един спор под юрисдикцията на Центъра, една от страните трябва да бъде договаряща държава (или съставно подразделение или агенция на договаряща държава) а другата страна трябва да е „гражданин на друга договаряща държава“. Последният термин, както е определен в параграф(2) на чл 25 обхваща както физически лица, така и юридически лица.
Трябва да се отбележи, че съгласно клауза (а) на чл 25(2) физическо лице, което е гражданин на държавата, която е страна по спора, няма да може да бъде страна в производството под егидата на Центъра, дори ако в същото време е имал гражданство на друга държава. Тази неприемливост е абсолютна и не може да бъде излекувана, дори ако държавата страна по спора е дала съгласието си.
Клауза (б) на чл 25(2), която се занимава с юридически лица, е по-гъвкав. Юридическо лице, което има гражданство на държавата-участник в спора, би могло да бъде страна в производството под егидата на Центъра, ако тази държава се съгласи да го третира като гражданин на друга договаряща държава поради чужд контрол.Известия от договарящи държави
Въпреки че не може да се води помирителна или арбитражна процедура срещу договаряща държава без нейното съгласие и докато никоя договаряща държава няма задължение да даде съгласието си за такова производство, въпреки това се смяташе, че придържането към Конвенцията може да се тълкува като освобождаване на очакване, че договарящите държави ще разгледат благоприятно исканията на инвеститорите за внасяне на спор в Центъра. В тази връзка беше посочено, че може да има класове на инвестиционни спорове, които правителствата биха счели за неподходящи за представяне в Центъра или, според собствения им закон, не им беше позволено да представят в центъра. За да се избегне риск от неразбиране в този резултат, статия 25(4) изрично разрешава на договарящите държави да се уведомяват предварително за Центъра, ако желаят, класовете спорове, които биха искали или не биха обмислили да представят в центъра. Разпоредбата изяснява, че изявление на едната договаряща държава, че ще обмисли предоставянето на определен клас спор на Центъра, ще служи само за информация и няма да представлява съгласието, необходимо за предоставяне на юрисдикцията на Центъра. Разбира се, изявление, изключващо определени класове спорове от разглеждане, не би представлявало резерва към конвенцията.Арбитражът като изключително средство за защита
Може да се предположи, че когато държава и инвеститор се споразумеят да прибягнат до арбитраж, и не си запазвайте правото да прибягвате до други средства за защита или да изисквате предварително изчерпване на други средства за защита, намерението на страните е да се прибегне до арбитраж, за да се изключи всяко друго средство за защита. Това правило за тълкуване е въплътено в първото изречение на член 26. За да стане ясно, че по този начин не е имало намерение да се променят правилата на международното право относно изчерпването на местните правни средства, второто изречение изрично признава правото на държавата да изисква предварително изчерпване на местните средства за правна защита.Искове от държавата на инвеститора
Когато приемащата държава се съгласи да внася спор с инвеститор в Центъра, като по този начин се дава пряк достъп на инвеститора до международна юрисдикция, инвеститорът не трябва да е в състояние да поиска от държавата си да подкрепи неговия случай и тази държава не трябва да бъде разрешена да го прави. съответно, статия 27 изрично забранява на едната договаряща държава да предоставя дипломатическа закрила, или предявяване на международен иск, по отношение на спор, който един от неговите граждани и друга договаряща държава са се съгласили да предявят, или са изпратили, до арбитраж съгласно Конвенцията, освен ако държавата-участник в спора не уважи наградата, постановена в този спор.Производство по конвенциятаПроизводство на производство
Производството се образува чрез искане, отправено до генералния секретар (статии 28 и 36). След регистрация на искането Помирителната комисия или Арбитражният съд, според случая, ще бъдат конституирани. Позоваване на параграф 20 по-горе правомощието на генералния секретар да откаже регистрация.Конституция на помирителните комисии и арбитражните трибунали
Въпреки че Конвенцията оставя на страните голяма мярка за свобода по отношение на съставянето на комисиите и трибуналите, тя уверява, че липсата на споразумение между страните по тези въпроси или нежеланието на страна да сътрудничи няма да осуети производството (статии 29-30 и 37-38, съответно).
Вече се споменава фактът, че страните са свободни да назначават помирители и арбитри от страни извън панела (виж параграф 21 по-горе). Докато конвенцията не ограничава назначаването на помирители по отношение на гражданството, статия 39 установява правилото, че мнозинството от членовете на Арбитражния съд не трябва да са граждани на държавата, която е страна по спора, или на държавата, чийто гражданин е страна в спора. Това правило може да доведе до изключване на лицата с тези гражданства да служат в Трибунал, състоящ се от не повече от трима членове. въпреки това, правилото няма да се прилага, когато всеки арбитър в Трибунала е назначен със съгласие на страните.Помирително производство; Правомощия и функции на арбитражните съдилища
Общо взето, разпоредбите на членове 32-35 разглеждащи помирителното производство и членове 41-49, занимаващи се с правомощията и функциите на Арбитражните съдилища и решенията, издадени от тези Трибунали, са самостоятелни. Разликите между двете групи разпоредби отразяват основното разграничение между процеса на помирение, който се стреми да постигне споразумение между страните, и този на арбитража, който цели обвързващо решаване на спора от Трибунала.
статия 41 отново изтъква добре установения принцип, че международните съдилища трябва да бъдат съдии по своя компетентност и член 32 прилага същия принцип за помирителните комисии. В тази връзка трябва да се отбележи, че правомощието на генералния секретар да откаже регистрацията на искане за помирение или арбитраж (виж параграф 20 по-горе) е толкова тясно дефиниран, че да не посегне на прерогатива на комисиите и трибуналите да определят собствената си компетентност и, от друга страна, че регистрацията на искане от генералния секретар не го прави, разбира се, изключва Комисията или Трибунала да установи, че спорът е извън юрисдикцията на Центъра.
В съответствие с консенсуалния характер на производството по Конвенцията, страните по помирителното или арбитражното производство могат да се споразумеят относно процедурния правилник, който ще се прилага в това производство. въпреки това, ако или дотолкова, доколкото те не са се съгласили така, ще се прилагат приетите от Административния съвет правила за помирение и арбитраж. (статии 33 и 44).
Съгласно конвенцията Арбитражният съд се изисква да прилага закона, договорен от страните. Ако не се стигне до такова споразумение, Трибуналът трябва да приложи правото на държавата-участник в спора (освен ако този закон не изисква прилагане на някакъв друг закон), както и такива правила на международното право, които могат да бъдат приложими. Терминът „международно право“, използван в този контекст, следва да се разбира в смисъла, даден му от член 38(1) от Устава на Международния съд, отчитане на обстоятелството, че чл 38 е проектиран да се прилага по отношение на междудържавни спорове.1Признаване и изпълнение на арбитражни решения
статия 53 декларира, че страните са обвързани с наградата и че тя не подлежи на обжалване или на друго средство за защита, освен предвиденото в Конвенцията. Предоставените средства за защита са ревизирани (статия 51) и отмяна (статия 52). В допълнение, дадена страна може да поиска Трибунал, който пропусна да реши всеки въпрос, който му бъде представен, да допълни своята награда (статия 49(2)) и може да поиска тълкуване на наградата (статия 50).
При спазване на всяко спиране на изпълнението във връзка с някое от горните производства в съответствие с разпоредбите на Конвенцията, страните са длъжни да спазват и да спазват наградата и чл 54 изисква всяка договаряща държава да признае наградата като задължителна и да наложи наложените от нея парични задължения, като че ли е окончателно решение на национален съд. Поради различните правни техники, които се следват в общото право и гражданското право, както и различните съдебни системи, намиращи се в унитарни и федерални или други не унитарни държави, статия 54 не предписва конкретен метод, който да се следва при вътрешното му прилагане, но изисква всяка договаряща държава да отговаря на изискванията на този член в съответствие със собствената си правна система.
Доктрината за суверенен имунитет може да попречи на принудителното изпълнение в държава, получена срещу чужди държави или срещу държавата, в която се иска изпълнение. статия 54 изисква договарящите държави да приравняват награда, постановена съгласно Конвенцията, с окончателно решение на собствените си съдилища. Не се изисква те да надхвърлят това и да предприемат принудително изпълнение на награди, постановени съгласно Конвенцията, в случаите, когато окончателните решения не могат да бъдат изпълнявани. За да не остави съмнение по този въпрос член 55 предвижда, че нищо в чл 54 се тълкува като дерогация от действащия закон във всяка договаряща държава, свързана с имунитета на тази държава или на която и да е чужда държава от изпълнение.Място на производството
При разглеждане на производства извън центъра, статия 63 предвижда, че производството може да бъде проведено, ако страните са съгласни, в седалището на Постоянния арбитражен съд или на друга подходяща институция, с която Центърът може да сключи договорености за тази цел. Тези договорености вероятно ще варират в зависимост от типа институция и варират от просто предоставяне на помещения за производство до предоставяне на пълни секретариатски услуги.Спорове между договарящи държави
статия 64 предоставя на Международния съд юрисдикция по спорове между договарящи държави относно тълкуването или прилагането на конвенцията, които не са уредени чрез преговори и които страните не са съгласни да уреждат по други методи. Докато разпоредбата е изложена в общи условия, тя трябва да се чете в контекста на Конвенцията като цяло. По-конкретно, разпоредбата не предоставя юрисдикция на Съда да преразглежда решението на помирителна комисия или арбитражен съд по отношение на нейната компетентност по отношение на всеки спор пред него. Освен това не дава право на държава да образува производство пред Съда във връзка със спор, който един от нейните граждани и друга договаряща държава са се съгласили да представят или са подлежали на арбитраж, тъй като такова производство би противоречало на разпоредбите на чл 27, освен ако другата договаряща държава не е спазила и не се е съобразила с решението, постановено в този спор.Влизане в сила
Конвенцията е отворена за подписване от името на държавите членки на банката. Той ще бъде отворен и за подписване от името на всяка друга държава, която е страна по Статута на Международния съд и която Административният съвет, чрез гласуване на две трети от своите членове, трябва да поканят да подпишат. Не е предписан срок за подписване. Изисква се подписване на двете държави, които се присъединяват преди влизането в сила на конвенцията, и тези, които се присъединяват след това (статия 67). Конвенцията подлежи на ратификация, приемане или одобрение от подписалите държави в съответствие с техните конституционни процедури (статия 68). Както вече беше посочено, конвенцията ще влезе в сила след депозирането на двадесетия ратификационен инструмент, приемане или одобрение.

АДМИНИСТРАТИВНИ И ФИНАНСОВИ РЕГЛАМЕНТИ

Административният и финансов правилник на ICSID е приет от Административния съвет на Центъра съгласно член 6(1)(а) на Конвенцията ICSID.

Правилата от особен интерес за страните в производството по Конвенцията са: 14-16, 22-31 и 34(1). Те са предназначени да допълват както Конвенцията, така и институцията, Правилата за помирение и арбитраж, приети съгласно член 6(1)(б) и (° С) от Конвенцията.

Административни и финансови разпоредби

Глава I Процедури на Административния съвет

регулиране 1

Дата и място на годишната среща

Годишното заседание на Административния съвет се провежда съвместно с Годишното заседание на Съвета на управителите на Международната банка за възстановяване и развитие. (наричана по-долу "Банката"), освен ако Съветът не определи друго.
Генералният секретар координира условията за годишното заседание на Административния съвет със съответните служители на Банката.

регулиране 2 Известие за срещи

Генералният секретар, чрез всякакви бързи средства за комуникация, уведомява всеки член за времето и мястото на всяко заседание на Административния съвет, което известие се изпраща не по-малко от 42 дни преди датата, определена за такава среща, с изключение на това, че в спешни случаи такова известие е достатъчно, ако се изпраща по телеграма или кабел не по-малко от 10 дни преди датата, определена за такава среща.
Всяко заседание на Административния съвет, на което не присъства кворум, може да бъде отложено от време на време с мнозинство от присъстващите членове и не е необходимо да се известява за прекъснатото заседание..

регулиране 3 Програма за срещи

Под ръководството на председателя, генералният секретар подготвя кратка дневна програма за всяко заседание на административния съвет и изпраща такава програма на всеки член с известието за такова заседание.
Допълнителни теми могат да бъдат включени в дневния ред за всяко заседание на Административния съвет от всеки член, при условие че той уведоми за това генералния секретар не по-малко от седем дни преди датата, определена за такова заседание. При специални обстоятелства председателят, или генералния секретар след консултация с председателя, може по всяко време да включи допълнителни теми в дневния ред за всяко заседание на Съвета. Генералният секретар възможно най-бързо уведомява всеки член за добавянето на всеки предмет към дневния ред за всяко заседание.
Административният съвет може по всяко време да разреши всеки предмет да бъде включен в дневния ред за всяко заседание, въпреки че известието, изисквано от настоящия регламент, не е дадено..

регулиране 4 Председател

Председателят е председател на заседанията на Административния съвет.
Ако председателят не е в състояние да председателства цялото или част от заседанието на Съвета, един от членовете на Административния съвет действа като временен председател. Този член е представител, Заместник-представител или временен заместник-представител на тази договаряща държава, представена на срещата, която стои най-високо в списък на договарящите държави, подредени хронологично според датата на депозиране на ратификационните инструменти, приемане или одобрение на конвенцията, като се започне от държавата, следваща тази, която последният предходен случай предостави временен председател. Временно председател може да гласува държавата, която представлява, или той може да назначи друг член на своята делегация за това.

регулиране 5 Секретар на Съвета

Генералният секретар изпълнява функциите на секретар на Административния съвет.
Освен ако не е указано друго от Административния съвет, генералният секретар, след консултация с председателя,отговаря за всички договорености за провеждането на заседанията на Съвета.
Генералният секретар води обобщен протокол за процедурите на Административния съвет, копия от които се предоставят на всички членове.
Генералният секретар представя на всяко годишно заседание на Административния съвет, за неговото одобрение съгласно член 6(1)(г) от Конвенцията, годишния отчет за работата на центъра.

регулиране 6 Посещение на срещи

Генералният секретар и заместник генералният секретар могат да присъстват на всички заседания на Административния съвет.
Генералният секретар, след консултация с председателя, може да покани наблюдатели да присъстват на всяко заседание на Административния съвет.

регулиране 7 гласуване

Освен ако в Конвенцията не е предвидено друго, всички решения на Административния съвет се вземат с мнозинство от подадените гласове. На всяко заседание председателят може да установи смисъла на срещата вместо официално гласуване, но той изисква официално гласуване по искане на всеки член. Винаги, когато се изисква официално гласуване, писменият текст на предложението се раздава на членовете.
Никой член на Административния съвет не може да гласува чрез пълномощник или по друг начин, различен от лично, но представителят на едната договаряща държава може да определи временен заместник, който да гласува за него на всяко заседание, на което редовен заместник не присъства.
Когато и да е, по решение на председателя, всички действия трябва да бъдат предприети от Административния съвет, който не трябва да бъде отлаган до следващото годишно заседание на Съвета и не дава основание за свикване на специално заседание, генералният секретар изпраща на всеки член чрез всякакви бързи средства за комуникация предложение, въплъщаващо предложеното действие, с искане за гласуване от членовете на Съвета. Гласовете се подават през период, който изтича 21 дни след такова изпращане, освен ако председателят не одобри по-дълъг период. След изтичане на установения период, генералният секретар записва резултатите и уведомява всички членове на Съвета. Ако получените отговори не включват тези на мнозинството от членовете, движението се счита за загубено.
Всеки път на заседание на Административния съвет, на което всички договарящи държави не са представени, не са получени гласовете, необходими за приемане на предложено решение с мнозинство от две трети от членовете на Съвета, Съветът със съгласието на председателя може да реши гласовете на онези членове на Съвета, представени на заседанието, да бъдат регистрирани и гласовете на отсъстващите членове да бъдат привличани в съответствие с параграф (3) от настоящия регламент. Гласовете, регистрирани на събранието, могат да бъдат променени от члена преди изтичането на периода на гласуване, установен съгласно този параграф.

Глава II Секретариатът

регулиране 8 Избор на генералния секретар и неговите заместници

Като предлага на Административния съвет един или повече кандидати за длъжността на генерален секретар или който и да е заместник генерален секретар, председателят същевременно прави предложения по отношение на:

продължителността на срока на услугата;
одобрение за всеки от кандидатите за участие, ако бъде избран, всяка друга работа или да се занимава с друга професия;
условията за обслужване, като се вземат предвид всички предложения, направени съгласно параграф (б).

регулиране 9 Изпълняващ длъжността генерален секретар

ако, относно избора на заместник генерален секретар, по всяко време трябва да има повече от един заместник генерален секретар, председателят незабавно след тези избори предлага на Административния съвет реда, по който тези заместници действат като генерален секретар съгласно член 10(3) от Конвенцията. При липса на такова решение заповедта е тази на старшинството на поста зам.
Генералният секретар определя члена на персонала на Центъра, който ще действа за него по време на неговото отсъствие или неспособност да действа, ако всички заместник генерални секретари също трябва да отсъстват или не могат да действат, или ако длъжността на заместник трябва да бъде свободна. Ако трябва да има едновременно свободно място в кабинетите на генералния секретар и заместник генералния секретар, председателят определя члена на персонала, който действа за генералния секретар.

регулиране 10 Назначаване на членове на персонала

Генералният секретар назначава членовете на персонала на центъра. Назначенията могат да бъдат направени директно или чрез командироване.

регулиране 11 Условия за работа

Условията за обслужване на членовете на персонала на Центъра са същите като тези на персонала на Банката.
Генералният секретар се договаря с Банката, в рамките на общите административни договорености, одобрени от Административния съвет съгласно член 6(1)(д) от Конвенцията, за участие на членове на секретариата в плана за пенсиониране на персонала на Банката, както и в други улеснения и договорни договорености, създадени в полза на персонала на Банката.

регулиране 12

Правомощия на генералния секретар

Заместник генерални секретари и членовете на персонала, дали при пряко назначаване или командироване, действа единствено под ръководството на генералния секретар.
Генералният секретар има право да освобождава членове на Секретариата и да налага дисциплинарни мерки. В случай на заместник-генерални секретари уволнението може да бъде наложено само със съгласието на Административния съвет.

регулиране 13 Несъвместимост на функциите

Генералният секретар, заместник-генералните секретари и членовете на персонала не могат да изпълняват функции в състава на помирителната група или на арбитражите, или като членове на която и да е комисия или трибунал.

Глава III Финансови разпоредби

регулиране 14 Преки разходи за отделни производства

Освен ако не е уговорено друго съгласно член 60(2) от Конвенцията, и в допълнение към получаване на възстановяване за всички разумно направени преки разходи, всеки член на Комисията, трибунал или ad hoc комитет, назначен от арбитражната група съгласно член 52(3) от Конвенцията (наричана по-долу "Комитет") ще получи:
1. такса за всеки ден, в който той участва в заседания на органа, чийто член е;такса за равностойността на всеки осемчасов ден на други работи, извършени във връзка с производството;
2. вместо възстановяване на разходите за издръжка, когато са далеч от обичайното си място на пребиваване, дневна надбавка въз основа на надбавката, установена от време на време за изпълнителните директори на банката;
3. пътни разноски във връзка със заседания на органа, в който той членува, въз основа на нормите, установени от време на време за изпълнителните директори на банката. Размерите на таксите, посочени в параграфи (а) и (б) по-горе се определят от време на време от генералния секретар, с одобрението на председателя. Всяко искане за по-висока сума се отправя чрез генералния секретар.
Всички плащания, включително възстановяване на разходи, следното във всички случаи се извършва от Центъра, а не от или от която и да е от страните в производството:
- членове на комисиите, Трибунали и комисии;
- свикани свидетели и експерти по инициатива на комисия, Трибунал или комитет, а не на една от страните;
- членове на секретариата на центъра, включително лица (като преводачи, преводачи, репортери или секретари) особено ангажиран от Центъра за определена процедура;
- домакин на всяко производство, проведено извън седалището на центъра съгласно член 63 от Конвенцията.
За да може Центърът да извърши плащанията, предвидени в параграф (2), както и за извършване на други преки разходи във връзка с производство (различни от разходите, покрити от Регламент 15):
- страните извършват авансови плащания на Центъра, както следва:
- първоначално веднага след създаването на Комисията или Трибунала, генералният секретар, след консултация с председателя на въпросния орган и, колкото може по-далеч, партиите, изчислете разходите, които ще бъдат направени от Центъра през следващите три до шест месеца, и поискайте от страните да направят авансово плащане на тази сума;

Административни и
Финансови правила

- ако по всяко време генералният секретар реши, след консултация с председателя на въпросния орган и доколкото е възможно страните, че направените от страните аванси няма да покрият преразгледана оценка на разходите за периода или всеки следващ период, той изисква от страните да направят допълнителни авансови плащания.
- от центъра не се изисква да предоставя никакви услуги във връзка с процедура или да заплаща таксите, надбавки или разходи на членовете на която и да е комисия, Трибунал или комитет, освен ако преди това не са направени достатъчно авансови плащания;
- ако първоначалните авансови плащания са недостатъчни за покриване на прогнозни бъдещи разходи, преди да поиска от страните да направят допълнителни авансови плащания, генералният секретар установява действително направените разходи и поетите ангажименти от центъра по отношение на всяко производство и съответно начислява или кредитира страните;
- във връзка с всяко помирително производство, и във връзка с всяко арбитражно производство, освен ако в Арбитражните правила не е предвидено различно разделение или не е решено от страните или от Трибунала, всяка страна заплаща половината от всяка авансова или допълнителна такса, без да се засяга окончателното решение за заплащане на разходите за арбитражно производство, което трябва да бъде взето от Трибунала съгласно член 61(2) от Конвенцията. Всички аванси и такси се изплащат, на мястото и във валутите, посочени от генералния секретар, веднага след като отправи искане за плащане от него. Ако исканите суми не бъдат изплатени изцяло в рамките на 30 дни, тогава генералният секретар информира двете страни за неизпълнението и предоставя възможност на която и да е от тях да извърши изискваното плащане. По всяко време 15 дни след изпращане на такава информация от генералния секретар, той може да предложи на Комисията или Трибунала да спре производството, ако към датата на това движение някоя част от изискваното плащане все още е неизплатена. Ако всяко производство се спре за неизплащане за пореден период, надвишаващ шест месеца, генералният секретар може, след предизвестие и доколкото е възможно след консултация със страните, предлага, че компетентният орган прекратява производството;
- в случай, че е регистрирано заявление за отмяна на награда, горните разпоредби на това правило се прилагат mutatis mutandis, с изключение на това, че заявителят е единствено отговорен за извършването на авансовите плащания, поискани от генералния секретар, за покриване на разходите след учредяването на Комитета, и без да се засяга правото на комитета в съответствие с член 52(4) от Конвенцията, за да реши как и от кого да бъдат заплатени разноските, направени във връзка с процедурата за отмяна.

регулиране 15 Специални услуги на страните

Центърът извършва всяка специална услуга само за страна във връзка с производство (например, предоставяне на преводи или копия) ако страната предварително депозира сума, достатъчна за покриване на таксата за такава услуга.
Таксите за специални услуги обикновено се основават на график от такси, които се обнародват от време на време от генералния секретар и се съобщават от него на всички договарящи държави, както и на страните във всички висящи производства.

регулиране 16 Такса за искане за настаняване

Партията или партиите (ако искане е направено съвместно) желаещи да започнат помирителна или арбитражна процедура, с искане за допълнително решение към, или коригирането, интерпретация, преразглеждане или отмяна на арбитражно решение, или искане за повторно подаване на спор пред нов Трибунал след отмяна на арбитражно решение, заплаща на Центъра невъзстановима такса, определена от време на време от генералния секретар.

регулиране 17 Бюджетът

Фискалната година на Центъра започва да тече от юли 1 от всяка година до юни 30 на следващата година.
Преди края на всяка финансова година генералният секретар подготвя и представя, за приемане от Административния съвет на следващото му годишно заседание и в съответствие с член 6(1)(е) от Конвенцията, бюджет за следващата фискална година. Този бюджет трябва да посочва очакваните разходи на Центъра (с изключение на тези, които ще бъдат извършени на възстановима основа) и очакваните приходи (с изключение на възстановяванията).
ако, по време на фискална година, генералният секретар определя, че очакваните разходи ще надхвърлят разрешените в бюджета, или ако той желае да направи разходи, които не са били предварително разрешени, той ще, след консултация с председателя, подгответе допълнителен бюджет, които той представя на Административния съвет за приемане, или на годишната, или на която и да е друга среща, или в съответствие с Регламент 7(3).
Приемането на бюджет представлява пълномощия за генералния секретар да прави разходи и да поеме задължения за целите и в границите, определени в бюджета. Освен ако не е предвидено друго от Административния съвет, генералният секретар може да надвишава сумата, определена за всяка бюджетна позиция, при условие че общата сума на бюджета не е надвишена.
До приемането на бюджета от Административния съвет, генералният секретар може да прави разходи за целите и в границите, определени в бюджета, който той е представил на Съвета, до една четвърт от сумата, разрешена за разходване през предходната фискална година, но в никакъв случай не надвишава сумата, която Банката се е съгласила да предостави за текущата фискална година.

регулиране 18 Оценка на вноските

Всяко превишение на очакваните разходи над очакваните приходи се оценява на договарящите държави. Всяка държава, която не е член на Банката, се оценява на част от общата оценка, равна на частта от бюджета на Международния съд, която би трябвало да понесе, ако този бюджет беше разделен само между договарящите държави към сегашната скала на вноските, приложима за бюджета на Съда; остатъкът от общата оценка се разделя между договарящите държави, които са членове на банката, пропорционално на съответния им запис за капиталовия фонд на банката. Оценките се изчисляват от генералния секретар веднага след приемането на годишния бюджет, въз основа на сегашното членство в центъра, и се съобщават незабавно на всички договарящи държави. Оценките се изплащат веднага след като бъдат съобщени по този начин.
Относно приемането на допълнителен бюджет, генералният секретар незабавно изчислява допълнителни оценки, които се изплащат веднага след като бъдат съобщени на договарящите държави.
Държава, която е страна по конвенцията по време на която и да е част от фискалната година, се оценява за цялата фискална година. Ако държава стане страна по конвенцията след изчисляване на оценките за дадена фискална година, оценката му се изчислява чрез прилагане на същия подходящ коефициент, който беше приложен при изчисляване на първоначалните оценки, и не се прави преизчисляване на оценките на другите договарящи държави.
ако, след приключването на фискална година, се определя, че има паричен излишък, такъв излишък трябва, освен ако Административният съвет не реши друго, се кредитират на договарящите държави пропорционално на изчислените вноски, които са платили за тази фискална година. Тези кредити се извършват по отношение на оценките за фискалната година, започваща две години след края на фискалната година, за която се отнася излишъкът.

регулиране 19 одити

Генералният секретар извършва одит на отчетите на Центъра, направен веднъж годишно и въз основа на този одит представя финансов отчет на Административния съвет за разглеждане на годишната среща.

Глава IV Общи функции на секретариата

регулиране 20 Списък на договарящите държави

Генералният секретар поддържа списък, които той предава периодично на всички договарящи държави и при поискване на всяка държава или лице, на договарящите държави (включително бивши договарящи държави, показваща датата, на която уведомлението за денонсиране е получено от депозитаря), посочване за всеки:

датата, на която конвенцията влезе в сила по отношение на нея;
всяка територия, изключена съгласно член 70 от Конвенцията и датите, на които депозитарят е получил уведомлението за изключване и всяка промяна на такова уведомление;
всяко обозначение, съгласно член 25(1) от Конвенцията, на съставни подразделения или агенции, чиито инвестиции оспорват юрисдикцията на Центъра;
всяко уведомление, съгласно член 25(3) от Конвенцията, че не се изисква одобрение от държавата за съгласието на учредително подразделение или агенция към юрисдикцията на центъра;
всяко уведомление, съгласно член 25(4) от Конвенцията, на класа или класовете спорове, които държавата би искала или не би искала да подчини на юрисдикцията на Центъра;
компетентният съд или друг орган за признаване и изпълнение на арбитражни решения, определени съгласно член 54(2) от Конвенцията;
всички предприети законодателни или други мерки, съгласно член 69 от Конвенцията, за прилагане на разпоредбите му в сила на териториите на държавата и съобщени от държавата на Центъра.

регулиране 21 Създаване на панели

Всеки път, когато договаряща държава има право да направи едно или повече обозначения на групата на помирителите или арбитрите, генералният секретар кани държавата да направи такива обозначения.
Всяко назначение, направено от договаряща държава или от председателя, посочва името, адрес и гражданство на проектанта, и включва изявление за неговата квалификация, с особено внимание на неговата компетентност в областта на правото, търговия, индустрия и финанси.
Веднага след като генералният секретар бъде уведомен за назначаване, той информира за това проектанта, указвайки му определящия орган и крайната дата на периода на определяне, и искане за потвърждение, че кандидатът е готов да служи.
Генералният секретар поддържа списъци, които той предава периодично на всички договарящи държави и при поискване на всяка държава или лице, на членовете на комисиите на помирителите и на арбитражите, посочване за всеки член:
- неговия адрес;
- неговата националност;
- крайната дата на текущото обозначение;
- определящият орган;
- квалификацията му.

регулиране 22 Публикация

Генералният секретар публикува по подходящ начин информацията за работата на центъра, включително регистрацията на всички искания за помирение или арбитраж и своевременно посочване на датата и начина на прекратяване на всяко производство.
Ако и двете страни са съгласни за публикуване на:
- доклади на помирителните комисии;
- арбитражни решения; или
- протоколите и други протоколи от производството,

генералният секретар организира публикуването му, в подходяща форма с оглед по-нататъшно развитие на международното право във връзка с инвестициите.

Глава V Функции в зависимост от отделните производства

регулиране 23 Регистрите

Генералният секретар поддържа, в съответствие с правила, които се обнародват от него, отделни регистри за искания за помирение и искания за арбитраж. В тях той въвежда всички значими данни относно институцията, провеждане и разпореждане на всяко производство, включително по-специално метода за съставяне и членството на всяка комисия, Трибунал и комитет. В Арбитражния регистър той също вписва, по отношение на всяка награда, всички значими данни относно всяко искане за допълване, поправка, интерпретация, преразглеждане или отмяна на наградата, и всяко спиране на изпълнението.
Регистрите са отворени за проверка от всяко лице. Генералният секретар обнародва правила относно достъпа до регистрите, и график на таксите за предоставяне на сертифицирани и несертифицирани извлечения от тях.

регулиране 24 Средства за комуникация

По време на висянето на всяко производство Генералният секретар е официалният канал за писмени съобщения между страните, Комисията, Трибунал или комитет, и председателя на Административния съвет, освен това:
- страните могат да общуват директно помежду си, освен ако съобщението не се изисква от Конвенцията или Институцията, Правила за съгласуване или арбитраж (наричани по-долу "Правилата");
- членовете на която и да е комисия, Трибуналът или комитетът комуникират директно помежду си.
Инструментите и документите се въвеждат в процедурата чрез предаването им на генералния секретар, които запазват оригинала за досиетата на Центъра и организират подходящо разпространение на копията. Ако инструментът или документът не отговаря на приложимите изисквания, генералният секретар:
- уведомява страната, която го представя за недостатъка, и всякакви последващи действия, които предприема генералният секретар;
- може, ако дефицитът е само формален, приемете го, подлежащо на последваща корекция;
- може, ако недостатъкът се състои само в недостатъчност в броя копия или липса на необходимите преводи, предоставете необходимите копия или преводи за сметка на съответната страна.

регулиране 25 секретар

Генералният секретар назначава секретар за всяка комисия, Трибунал и комитет. Секретарят може да бъде изтеглен от Секретариата на Центъра, и във всеки случай, докато служи в това си качество, да се счита за член на своя персонал. Той ще:

представляват генералния секретар и могат да изпълняват всички функции, възложени му от настоящите регламенти или правилата по отношение на отделни производства или възложени на последния от конвенцията, и делегиран от него на секретаря;
е каналът, чрез който страните могат да поискат конкретни услуги от центъра;
пазете обобщени протоколи от изслушванията, освен ако страните не са съгласни с Комисията, Трибунал или комитет по друг начин за водене на протокола на изслушванията; и
изпълнява други функции във връзка с процедурата по искане на председателя на Комисията, Трибунал или комитет, или по указание на генералния секретар.

регулиране 26 Място на производството

Генералният секретар урежда провеждането на помирителни и арбитражни производства в седалището на центъра или, по искане на страните и както е предвидено в чл 63 от Конвенцията, сключват или контролират споразумения, ако производството се води на друго място.
Генералният секретар подпомага Комисията или Трибунала, по негово искане, при посещение на всяко място, свързано със спор или при провеждане на разследвания там.

регулиране 27 Друга помощ

Генералният секретар предоставя друга помощ, която може да бъде необходима във всички заседания на комисиите, Трибунали и комисии, по-специално при извършване на преводи и тълкувания от един официален език на Центъра на друг.
Генералният секретар може също да предостави, чрез използване на персонала и оборудването на Центъра или на наети лица и придобити за кратко време оборудване, други услуги, необходими за провеждане на производства, като дублиране и превод на документи, или тълкувания от и на език, различен от официалния език на Центъра.

регулиране 28 Депозитарни функции

Генералният секретар депозира в архивите на центъра и организира постоянното запазване на оригиналния текст:
1. на искането и на всички инструменти и документи, подадени или подготвени във връзка с всяка процедура, включително протоколите от всяко изслушване;
2. на всеки доклад на Комисията или на всяко решение или решение от трибунал или комитет.
При спазване на Правилата и на съгласието на страните в определени производства, и след заплащане на всички такси в съответствие с график, който се обнародва от генералния секретар, той предоставя на страните заверени копия от доклади и награди (отразявайки върху това всяко допълнително решение, поправка, интерпретация, ревизия или анулиране, направени надлежно, и всяко спиране на изпълнението, докато то е в сила), както и на други инструменти, документи и протоколи.

Глава VI Специални разпоредби относно производството

регулиране 29 Ограничения във времето

Всички времеви граници, посочени в Конвенцията или Правилата или определени от Комисията, трибунал, Комитет или генерален секретар, се изчислява от датата, на която лимитът е обявен в присъствието на страните или техните представители или на която генералният секретар изпраща съответното уведомление или инструмент (коя дата се отбелязва върху нея). Денят на такова обявяване или изпращане се изключва от изчислението.
Срокът се изпълнява, ако уведомление или инструмент, изпратен от страна, е доставен в седалището на центъра, или до секретаря на компетентната комисия, Трибунал или комитет, който се среща далеч от седалището на центъра, преди приключването на дейността на посочената дата или, ако този ден е събота, неделя, официален празник, наблюдаван на мястото на доставка или ден, в който поради някаква причина е ограничена редовната поща на мястото на доставка, след това преди приключването на бизнеса на следващия следващ ден, на който се предлага редовна пощенска услуга.

регулиране 30 Подкрепяща документация

Документация, подадена в подкрепа на всяко искане, умолителен, приложение, писмено наблюдение или друг инструмент, въведен в процедура, се състои от един оригинал и от броя на допълнителните копия, посочени в параграф (2). Оригиналът трябва, освен ако не е договорено друго от страните или е разпоредено от компетентната комисия, Трибунал или комитет, се състои от пълния документ или от надлежно заверено копие или извлечение, освен ако страната не е в състояние да получи такъв документ или заверено копие или извлечение (в този случай трябва да се посочи причината за такава неспособност).
Броят на допълнителни копия на всеки документ трябва да е равен на броя на допълнителните копия, изисквани от инструмента, за който се отнася документацията, с изключение на това, че не се изискват такива копия, ако документът е публикуван и е лесно достъпен. Всяко допълнително копие се удостоверява от страната, която го представя като истинско и пълно копие на оригинала, с изключение на това, ако документът е продължителен и се отнася само отчасти, достатъчно е, ако е сертифицирано, че е истински и пълен извлечение от съответните части, което трябва да бъде точно уточнено.
Всяко оригинално и допълнително копие на документ, който не е на език, одобрен за въпросната процедура, ще, освен ако друго не е разпоредено от компетентната комисия, Трибунал или комитет, да бъде придружен от заверен превод на такъв език. въпреки това, ако документът е дълъг и е от значение само отчасти, достатъчно е, ако само съответните части, което трябва да бъде точно уточнено, се превеждат, при условие че компетентният орган може да изиска пълен или пълен превод.
Всеки път, когато се представи извлечение от оригинален документ съгласно параграф (1) или частично копие или превод съгласно параграф (2) или (3), всеки такъв екстракт, копие и превод се придружават от изявление, че пропускането на останалата част от текста не прави представената част подвеждаща.

Глава VII Имунитети и привилегии

регулиране 31 Удостоверения за официални пътувания

Генералният секретар може да издава удостоверения на членовете на комисиите, Трибунали или комитети, на служители и служители на Секретариата и на страните, агенти, съвет, застъпници, свидетели и вещи лица, които се явяват в производството, което показва, че пътуват във връзка с процедура по конвенцията.

регулиране 32 Отказ от имунитети

Генералният секретар може да отмени имунитета на:
- Центърът;
- членовете на персонала на центъра.
Председателят на Съвета може да отмени имунитета на:
- генералният секретар или всеки заместник генерален секретар;
- членове на комисия, Трибунал или комитет;
- партиите, агенти, съвет, застъпници, свидетели или вещи лица, които се явяват в производство, ако Комисията направи препоръка за такова отказване, Съответният трибунал или комитет.
Административният съвет може да отмени имунитета на:
- председателят и членовете на Съвета;
- партиите, агенти, съвет, застъпници, свидетели или вещи лица, които се явяват в производство, дори ако Комисията не отправя препоръки за такова отказване, Съответният трибунал или комитет;
- Центърът или всяко лице, споменато в параграф (1) или (2).

Глава VIII Разни

регулиране 33 Комуникации с договарящи държави

Освен ако не е посочен друг канал за комуникация от съответната държава, всички съобщения, изисквани от конвенцията или тези регламенти за изпращане на договарящите държави, се адресират до представителя на държавата в Административния съвет.

регулиране 34 Официални езици

Официалните езици на центъра са английски, Френски и испански.
Текстовете на тези регламенти на всеки официален език са еднакво автентични.

ПРАВИЛА ЗА ПРОЦЕДУРА ЗА ИНСТИТУЦИЯТА НА ПРОЦЕДУРИТЕ НА СЪБИРАНЕ И АРБИТРАЦИЯ (ПРАВИЛА ЗА ИНСТИТУЦИЯ)

Правилникът за образуването на помирително и арбитражно производство (Правилата на институцията) на ICSID са приети от Административния съвет на Центъра съгласно чл 6(1)(б) на Конвенцията ICSID.

Правилата на институцията се допълват от административните и финансови правила на центъра, по-специално от регламентите 16, 22(1), 23, 24, 30 и 34(1).

Правилата на институцията са ограничени по отношение на периода от подаване на искане до изпращане на известието за регистрация. Всички транзакции след това трябва да се регулират в съответствие с помирителните и арбитражните правила.

Правила на институцията

правило 1 Запитването

Правила на институцията

Всяка договаряща държава или всеки гражданин на договаряща държава, който желае да започне помирително или арбитражно производство съгласно конвенцията, отправя искане в този смисъл писмено до генералния секретар в седалището на центъра. В искането се посочва дали се отнася до помирителното или арбитражното производство. Той се изготвя на официален език на центъра, се датира, и се подписва от молещата страна или нейния надлежно упълномощен представител.
Искането може да бъде отправено съвместно от страните по спора.

правило 2 Съдържание на искането

Искането трябва:
1. посочете точно всяка страна в спора и посочете адреса на всеки;
2. състояние, ако една от страните е съставно подразделение или агенция на договаряща държава, че е определена за центъра от тази държава съгласно член 25(1) от Конвенцията;
3. посочете датата на съгласието и инструментите, в които е записано, включително, ако едната страна е съставно подразделение или агенция на договаряща държава, подобни данни относно одобрението на такова съгласие от тази държава, освен ако не е уведомила Центъра, че не се изисква такова одобрение;
4. посочете по отношение на страната, която е гражданин на договаряща държава:
  1. нейното гражданство към датата на съгласие; и
  2. ако партията е физическо лице:
    - гражданството му към датата на искането; и
    - че не е имал гражданството на договарящата държава страна по спора нито на датата на съгласие, нито на датата на искането; или
  3. ако страната е юридическо лице, което към датата на съгласие е имало гражданство на договарящата държава страна по спора, съгласието на страните, че то трябва да се третира като гражданин на друга договаряща държава за целите на конвенцията;
5. съдържа информация за спорните въпроси, показваща, че има, между страните, правен спор, възникнал директно от инвестиция; и
6. състояние, ако молещата страна е юридическо лице, че е предприела всички необходими вътрешни действия, за да разреши заявката.
Информацията, изисквана от алинеи (1)(° С), (1)(д)(III) и (1)(е) се подкрепя от документация.
„Дата на съгласие“ означава датата, на която страните по спора са се съгласили писмено да го предадат на Центъра; ако и двете страни не са действали в един и същи ден, това означава датата, на която е действала втората страна.

правило 3 Незадължителна информация в заявката

Освен това искането може да съдържа всички уговорени от страните разпоредби относно броя на помирителите или арбитрите и начина на тяхното назначаване, както и всички други уговорени разпоредби относно уреждането на спора.

правило 4 Копия от молбата

Искането се придружава от пет допълнителни подписани копия. Генералният секретар може да изиска допълнителни копия, които сметне за необходими.
Всяка документация, представена със заявката, трябва да отговаря на изискванията на административното и финансовото регулиране 30.

правило 5 Потвърждение на молбата

При получаване на искане генералният секретар::
изпрати потвърждение на молещата страна;
не предприемайте никакви други действия по отношение на искането, докато не получи плащане на предписаната такса.
Веднага след като получи таксата за подаване на искането, генералният секретар изпраща копие от искането и придружаващата го документация на другата страна.

правило 6 Регистрация на искането

Генералният секретар, предмет на Правило 5(1)(б), възможно най-скоро, един:
- регистрира искането в Помирителния или Арбитражния регистър и в същия ден уведомява страните за регистрацията; или
- ако намери, въз основа на информацията, съдържаща се в искането, че спорът явно е извън юрисдикцията на Центъра, уведомява страните за отказа си да регистрира искането и причините за това.
Счита се, че производство по конвенцията е образувано към датата на регистрация на искането.

правило 7 Известие за регистрация

Известието за регистрация на искане трябва:

записва, че искането е регистрирано, и посочва датата на регистрацията и изпращането на това известие;
уведомява всяка страна, че всички съобщения и известия във връзка с процедурата ще бъдат изпратени на посочения в заявката адрес, освен ако на Центъра не е посочен друг адрес;
освен ако такава информация вече не е предоставена, приканва страните да съобщят на генералния секретар всички уговорени от тях разпоредби относно броя и начина на назначаване на помирителите или арбитрите;
поканете страните да продължат, възможно най-скоро, за създаване на помирителна комисия в съответствие с членове 29 да се 31 от Конвенцията, или Арбитражен съд в съответствие с членове 37 да се 40;
припомнете на страните, че регистрацията на искането не засяга правомощията и функциите на помирителната комисия или арбитражния съд по отношение на компетентността, компетентност и достойнства; и
да бъде придружен от списък на членовете на групата на помирителите или на арбитрите на центъра.

правило 8 Оттегляне на искането

Молещата страна може, с писмено уведомление до генералния секретар, оттеглете заявката, преди да бъде регистрирана. Генералният секретар уведомява незабавно другата страна, освен ако, съгласно Правило 5(1)(б), искането не му е било предадено.

правило 9 Заключителни разпоредби

Текстовете на настоящите правила на всеки официален език на центъра са еднакво автентични.
Тези Правила могат да бъдат цитирани като „Правила за институциите“ на Центъра.

ПРАВИЛА ЗА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРОЦЕДУРИТЕ НА ПРИКЛЮЧВАНЕ (ПРАВИЛА ЗА ЗАКОНЯВАНЕ)

Правилникът за процедурата за помирително производство (правилата за помирение) на ICSID са приети от Административния съвет на Центъра съгласно чл 6(1)(° С) на Конвенцията ICSID.

Правилата за помирение се допълват от административните и финансови разпоредби на центъра, по-специално от регламентите 14-16, 22-31 и 34(1).

Правилата за помирение обхващат периода от изпращане на известието за регистрация на искане за помирение до изготвяне на доклад. Предишните транзакции трябва да се регулират в съответствие с Правилата на институцията.

Глава I Създаване на Комисията

правило 1 Общи задължения

След уведомяване за регистрацията на искането за помирение, страните трябва, с всички възможни пратки, пристъпи към създаване на комисия, като се вземе предвид раздел 2 от глава III от Конвенцията. Правила за съгласуване
Освен ако в заявката не е посочена такава информация, страните възможно най-бързо съобщават на генералния секретар всички договорени от тях разпоредби относно броя на помирителите и начина на тяхното назначаване.

правило 2 Метод за съставяне на Комисията при липса на предишно споразумение

Ако страните, към момента на регистрацията на искането за помирение, не са постигнали съгласие относно броя на помирителите и начина на назначаването им, те трябва, освен ако не са съгласни друго, следвайте следната процедура:
1. молещата страна, в рамките на 10 дни след регистрацията на заявката, предлагат на другата страна назначаването на едноличен помирител или на определен неравномерен брой помирители и посочване на метода, предложен за тяхното назначаване;
2. в рамките на 20 дни след получаване на предложенията, направени от молещата страна, другата страна:
  1. приемете такива предложения; или
  2. прави други предложения относно броя на помирителите и начина на тяхното назначаване;
3. в рамките на 20 дни след получаване на отговора, съдържащ други подобни предложения, молещата страна уведомява другата страна дали приема или отхвърля подобни предложения.
Съобщенията, предвидени в параграф (1) се прави или незабавно се потвърждава писмено и се предава или чрез генералния секретар или директно между страните с копие до генералния секретар. Страните незабавно уведомяват генералния секретар за съдържанието на постигнатото споразумение.
По всяко време 60 дни след регистрацията на заявката, ако не бъде постигнато споразумение за друга процедура, всяка от страните може да уведоми генералния секретар, че избира формулата, предвидена в член 29(2)(б) от Конвенцията. След това генералният секретар информира незабавно другата страна, че Комисията трябва да бъде учредена в съответствие с този член.

правило 3 Назначаване на помирители в комисия, съставена в съответствие с член на Конвенцията 29(2)(б)

Ако Комисията трябва да бъде съставена в съответствие с член 29(2)(б) от Конвенцията:
1. всяка от страните трябва, в съобщение до другата страна:
  1. назовете две лица, идентифицирайки единия от тях като помирителя, назначен от него, а другия като помирителя, предложен за председател на Комисията; и
  2. покани другата страна да се съгласи с назначаването на помирителя, предложен за председател на Комисията, и да назначи друг помирител;
2. незабавно след получаване на това съобщение другата страна, в отговора си:
  1. посочете лице като назначен от него помирител; и
  2. съгласен с назначаването на помирителя, предложен за председател на Комисията, или да назове друго лице, като помирителят, предложен за президент;
3. незабавно след получаване на отговора, съдържащ такова предложение, иницииращата страна уведомява другата страна дали се съгласява с назначаването на помирителя, предложен от тази страна за председател на Комисията.
Съобщенията, предвидени в настоящия член, се правят или незабавно се потвърждават писмено и се предават чрез генералния секретар или директно между страните с копие на генералния секретар..

правило 4 Назначаване на помирители от председателя на Административния съвет

Ако Комисията не е учредена в рамките на 90 дни след изпращането от генералния секретар на известието за регистрация, или друг период, за който страните могат да се споразумеят, всяка от страните може, чрез генералния секретар, адресират до председателя на Административния съвет писмено искане за назначаване на помирител или помирители, които все още не са назначени, и назначаване на помирител за председател на Комисията.
Разпоредбата на ал (1) се прилагат mutatis mutandis в случай, че страните са се споразумели помирителите да изберат председателя на Комисията и те не го направят..
Генералният секретар незабавно изпраща копие от искането на другата страна.
Председателят полага всичките си усилия, за да изпълни това искане в рамките на 30 дни след получаването му. Преди да пристъпи към уговаряне или назначаване, с надлежното внимание на член 31(1) от Конвенцията, той се консултира с двете страни, доколкото е възможно.
Генералният секретар незабавно уведомява страните за всяко назначение или назначение, направено от председателя.

правило 5 Приемане на назначения

Съответната страна или страни уведомяват генералния секретар за назначаването на всеки помирител и посочват метода за назначаването му.
Веднага след като генералният секретар е уведомен от страна или председателя на Административния съвет за назначаването на помирител, той иска приемане от назначения.
Ако помирителят не приеме назначението си в рамките на 15 дни, генералният секретар незабавно уведомява страните, и ако е подходящо председателят, и да ги поканите да продължат с назначаването на друг помирител в съответствие с метода, използван за предишното назначение.

правило 6 Конституция на Комисията

Комисията се счита за конституирана и процедурата е започнала на датата, когато генералният секретар уведоми страните, че всички помирители са приели назначението си.
Преди или на първата сесия на Комисията, всеки помирител подписва декларация в следната форма:

„Доколкото ми е известно, няма причина да не работя в Помирителната комисия, създадена от Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във връзка със спор между и .

„Ще запазя поверителна цялата информация, която ми е известна в резултат на участието ми в тази процедура, както и съдържанието на всеки доклад, изготвен от Комисията.

„Не приемам инструкции или компенсации по отношение на процедурите от който и да е източник, освен както е предвидено в Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави и в правилата и правилата, направени съгласно нея.

„Изказване на моя минал и настоящ професионалист, бизнес и други взаимоотношения (Ако някой) със страните е приложен тук. “

Всеки помирител, който не подпише такава декларация до края на първата сесия на Комисията, се счита, че е подал оставка.

правило 7 Подмяна на помирителите

По всяко време преди конституирането на Комисията, всяка страна може да замести всеки назначен от нея помирител и страните могат с общо съгласие да се съгласят да заменят всеки помирител. Процедурата за такава подмяна трябва да бъде в съответствие с Правилата 1, 5 и 6.

правило 8 Неспособност или оставка на помирителите

Ако помирителят стане неработоспособен или не е в състояние да изпълнява задълженията на службата си, процедурата по отношение на лишаването на помирителите, посочена в правило 9 се прилага.
Помирителят може да подаде оставка, като подаде оставката си пред останалите членове на Комисията и генералния секретар. Ако помирителят е бил назначен от една от страните, Комисията незабавно взема предвид причините за оставката си и решава дали тя се съгласява с нея. Комисията незабавно уведомява генералния секретар за своето решение.

правило 9 Дисквалификация на помирителите

Страна, предлагаща изключването на помирителя съгласно чл 57 от Конвенцията незабавно, и във всеки случай, преди Комисията първо да препоръча условията за уреждане на спора на страните или когато производството приключи (което се случва по-рано), подава предложението си при генералния секретар, като посочва причините за това.
Генералният секретар незабавно:
- изпраща предложението на членовете на Комисията и, ако е свързан с едноличен помирител или с мнозинство от членовете на Комисията, до председателя на Административния съвет; и
- уведомява другата страна за предложението.
Помирителят, за когото се отнася предложението, може, без закъснение, предоставя обяснения на Комисията или на председателя, според случая.
Освен ако предложението не се отнася до мнозинството от членовете на Комисията, останалите членове незабавно обмислят и гласуват предложението в отсъствие на съответния помирител. Ако тези членове са еднакво разделени, те трябва, чрез генералния секретар, незабавно уведомява председателя за предложението, за всяко обяснение, предоставено от съответния помирител, и за невъзможността им да вземат решение.
Всеки път, когато председателят трябва да вземе решение по предложение за дисквалификация на помирителя, той ще положи всичките си усилия, за да вземе това решение 30 дни след като е получил предложението.
Производството се спира, докато не бъде взето решение по предложението.

правило 10 Процедура по време на свободно работно място в Комисията

Генералният секретар уведомява незабавно страните и, ако е необходимо, председателят на Административния съвет по дисквалификация, смърт, неспособност или оставка на помирителя и на съгласието, Ако някой, на Комисията до оставка.
След уведомяване на генералния секретар за свободно място в Комисията, процедурата се спира или остава спряна до запълване на свободното място.

правило 11 Попълване на свободни работни места в Комисията

С изключение на предвиденото в параграф (2), вакантно място в резултат на дисквалификация, смърт, недееспособност или оставка на помирителя се попълва незабавно по същия метод, по който е извършено назначаването му.
В допълнение към попълване на свободни работни места, свързани с назначените от него помирители, председателят на Административния съвет назначава лице от групата на помирителите:
- за запълване на свободно място, причинено от оставката, без съгласието на Комисията, на помирител, определен от страна; или
- по искане на която и да е от страните, за запълване на всяко друго свободно място, ако не бъде назначена и приета нова среща в рамките на 45 дни от уведомяването на генералния секретар за свободното място.
Процедурата за попълване на свободно място трябва да бъде в съответствие с Правилата 1, 4(4), 4(5), 5 и, промяна, 6(2).

правило 12 Възобновяване на процедурата след попълване на вакантно място

Веднага след като е запълнено свободното място в Комисията, процедурата продължава от момента, в който е достигнал към момента на настъпване на свободното място. Новоназначеният помирител може, въпреки това, изискват изслушванията да се повтарят изцяло или отчасти.

Глава II Работа на Комисията

правило 13 Сесии на Комисията

Комисията провежда първото си заседание в рамките на 60 дни след учредяването му или друг период, за който страните могат да се споразумеят. Датите на тази сесия се определят от председателя на Комисията след консултации с нейните членове и генералния секретар. Ако при конституцията си Комисията няма председател, защото страните са се договорили президентът да бъде избран от нейните членове, генералният секретар определя датите на тази сесия. И в двата случая, Страните се консултират, доколкото е възможно.
Датите на следващите сесии се определят от Комисията, след консултация с генералния секретар и доколкото е възможно със страните.
Комисията заседава в седалището на центъра или на друго място, което може да бъде договорено от страните в съответствие с член 63 от Конвенцията. Ако страните са съгласни, че производството се провежда на място, различно от центъра или институция, с която Центърът е предприел необходимите договорености, те се консултират с генералния секретар и искат одобрението на Комисията. Неуспешно такова одобрение, Комисията заседава в седалището на центъра.
Генералният секретар уведомява своевременно членовете на Комисията и страните за датите и мястото на заседанията на Комисията..

правило 14 Заседания на Комисията

Председателят на Комисията провежда изслушванията си и председателства неговите разисквания.
Освен ако страните не са съгласни друго, присъствието на мнозинство от членовете на Комисията се изисква на нейните заседания.
Председателят на Комисията определя дата и час на нейните заседания.

правило 15 Разисквания на Комисията

Обсъжданията на Комисията се провеждат насаме и остават в тайна.
В неговите обсъждания участват само членове на Комисията. Никое друго лице не може да бъде допуснато, освен ако Комисията реши друго.

правило 16 Решения на Комисията

Решенията на Комисията се вземат с мнозинство от гласовете на всички нейни членове. Въздържането се счита за отрицателен вот.
Освен ако настоящите правила не предвиждат друго или решават от Комисията, той може да взема всяко решение чрез кореспонденция между своите членове, при условие че всички те са консултирани. Така взетите решения се удостоверяват от председателя на Комисията.

правило 17 Неспособност на президента

Ако по всяко време председателят на Комисията не може да действа, неговите функции се изпълняват от един от останалите членове на Комисията, в съответствие с реда, в който генералният секретар е получил известието за приемането на своето назначение в Комисията.

правило 18 Представителство на страните

Всяка страна може да бъде представлявана или подпомагана от агенти, адвокат или адвокати, чиито имена и правомощия се нотифицират от тази страна на генералния секретар, който незабавно информира Комисията и другата страна.
За целите на настоящите правила, изразът „партия“ включва, където контекстът позволява това, агент, адвокат или адвокат, упълномощен да представлява тази страна.

Глава III Общи процедурни разпоредби

правило 19 Процедурни заповеди

Комисията прави разпорежданията, необходими за провеждането на процедурата.

Предварителна процедурна консултация

Колкото е възможно по-рано след създаването на комисия, нейният председател се стреми да установи мненията на страните по процедурни въпроси. За тази цел той може да поиска страните да се срещнат с него. Той ще, по-специално, потърсете своите възгледи по следните въпроси:
- броят на членовете на Комисията, необходими за съставяне на кворум на нейните заседания;
- езикът или езиците, които ще бъдат използвани в процедурата;
- доказателствата, устно или писмено, която всяка страна възнамерява да представи или да поиска от Комисията да поиска, и писмените изявления, които всяка страна възнамерява да подаде, както и сроковете, в които следва да бъдат представени такива доказателства и такива декларации;
- броя копия, желани от всяка страна на документите, подадени от другата; и
- начина, по който се води протоколът за изслушванията.
При провеждането на процедурата Комисията прилага всяко споразумение между страните по процедурни въпроси, освен ако не е предвидено друго в Конвенцията или Административния и Финансов правилник.

правило 21 Процедурни езици

Страните могат да се споразумеят за използването на един или два езика, които да бъдат използвани в процедурата, при условие че, ако са съгласни по някой език, който не е официален език на Центъра, Комисията, след консултация с генералния секретар, дава своето одобрение. Ако страните не са съгласни по нито един такъв процесуален език, всеки от тях може да избере един от официалните езици (т.е., Английски, Френски и испански) за тази цел.
Ако страните са избрали два процедурни езика, всеки инструмент може да бъде подаден на който и да е език. На изслушванията може да се използва всеки език, предмет, ако Комисията изисква това, за превод и устен превод. Препоръките и докладът на Комисията се представят и записът се води на двата процедурни езика, и двете версии са еднакво автентични.

Глава IV Помирителни процедури

правило 22 Функции на Комисията

За да се изяснят споровете между страните, Комисията изслушва страните и се стреми да получи всяка информация, която може да послужи за тази цел. Страните се свързват с неговата работа възможно най-тясно.
За да се постигне споразумение между страните, Комисията може, от време на време на всеки етап от производството, отправя - устно или писмено - препоръки към страните. Може да препоръча на страните да приемат конкретни условия за уреждане или да се въздържат, докато той се стреми да постигне съгласие между тях, от конкретни действия, които биха могли да влошат спора; той посочва на страните аргументите в полза на своите препоръки. Той може да определи срокове, в рамките на които всяка страна информира Комисията за своето решение относно направените препоръки.
Комисията, за да получи информация, която би му позволила да изпълнява функциите си, може на всеки етап от производството:
- искане от която и да е от страните устни обяснения, документи и друга информация;
- искайте доказателства от други лица; и Правила за съгласуване
- със съгласието на съответната страна, посетете всяко място, свързано със спора, или провеждайте справки там, при условие че страните могат да участват във всякакви подобни посещения и разследвания.

правило 23 Сътрудничество на страните

Страните си сътрудничат добросъвестно с Комисията и, по-специално, при поискване да предостави всички необходими документи, информация и обяснения, както и да използват средствата, с които разполагат, за да могат Комисията да изслуша свидетели и експерти, когото иска да повика. Страните също така улесняват посещенията и разследванията на всяко място, свързано със спора, който Комисията желае да предприеме.
Страните спазват всички срокове, договорени или определени от Комисията.

правило 24 Предаване на молбата

Веднага след създаването на Комисията, генералният секретар изпраща на всеки член копие от искането, с което е образувано производството, на подкрепящата документация, на известието за регистрация и на всяко съобщение, получено от която и да е от страните в отговор на него.

правило 25 Писмени изявления

При създаването на Комисията, нейният председател кани всяка страна да подаде документи, в рамките на 30 дни или по-дълъг срок, който той може да определи, писмено изявление за своята позиция. ако, при конституцията му, Комисията няма председател, такава покана се издава и всеки такъв по-дълъг срок се определя от генералния секретар. На всеки етап от производството, в срокове, определени от Комисията, всяка от страните може да подаде други писмени изявления, които сметне за полезни и уместни.
Освен ако не е предвидено друго от Комисията след консултации със страните и генералния секретар, всяко писмено изявление или друг инструмент се подава под формата на подписан оригинал, придружен от допълнителни копия, чийто брой трябва да бъде два повече от броя на членовете на Комисията.

правило 26 Подкрепяща документация

Всяко писмено изявление или друг документ, подаден от страна, може да бъде придружено от подкрепяща документация, под такава форма и брой копия, както се изисква от Административния и финансов регламент 30.
Подкрепящата документация обикновено се подава заедно с инструмента, за който се отнася, и във всеки случай в рамките на срока, определен за подаването на такъв инструмент.

правило 27 Изслушвания

Изслушванията на Комисията се провеждат на закрито и, освен ако страните не са съгласни по друг начин, остава тайна.
Комисията взема решение, със съгласието на страните, кои други лица освен страните, техните агенти, адвокати и адвокати, свидетели и вещи лица по време на техните показания, и служителите на Комисията могат да присъстват на изслушванията.

правило 28 Свидетели и експертизи

Всяка страна може, на всеки етап от производството, да поиска Комисията да изслуша свидетелите и вещите лица, чиито доказателства страната смята за уместни. Комисията определя срок, в рамките на който се провежда такова изслушване.
Свидетели и експерти трябва, като правило, да бъдат разгледани пред Комисията от страните под контрола на нейния председател. Въпроси могат да им задават и всеки член на Комисията.
Ако свидетел или вещо лице не е в състояние да се яви пред него, Комисията, по споразумение със страните, може да предприеме подходящи мерки, за да може доказателствата да бъдат представени в писмена декларация или да бъдат взети чрез разглеждане на друго място. Страните могат да участват във всяка такава проверка.

Глава V Прекратяване на процедурата

правило 29 Възражения срещу юрисдикцията

Всяко възражение, че спорът не е от компетентността на Центъра или, по други причини, не е от компетенцията на Комисията, става възможно най-рано. Страната подава възражението пред генералния секретар не по-късно от първото си писмено изявление или на първото изслушване, ако това се случи по-рано, освен ако фактите, на които се основава възражението, не са известни на страната по това време.
Комисията може по собствена инициатива да разгледа, на всеки етап от производството, дали спорът пред него е в компетентността на Центъра и в рамките на неговата собствена компетентност.
При официалното подаване на възражение, производството по същество се спира. Комисията получава становището на страните по възражението.
Комисията може да разгледа възражението като предварителен въпрос или да го присъедини към основателността на спора. Ако Комисията отхвърли възражението или го присъедини по същество, той възобновява разглеждането на последния незабавно.
Ако Комисията реши, че спорът не е от юрисдикцията на Центъра или не е от неговата компетентност, тя приключва производството и изготвя доклад в тази връзка, в която тя посочва мотивите си.

правило 30 Закриване на процедурата

Ако страните постигнат споразумение по спорните въпроси, Комисията приключва производството и изготвя своя доклад, като отбелязва спорните въпроси и отбелязва, че страните са постигнали съгласие. По искане на страните, в доклада се записват подробните условия на тяхното споразумение.
Ако на всеки етап от производството се окаже, че Комисията няма вероятност за постигане на споразумение между страните, Комисията, след предизвестие на страните, приключва производството и изготвя своя доклад, в който отбелязва представянето на спора за помирение и отчитане на неуспеха на страните да постигнат споразумение.
Ако една от страните не се яви или участва в производството, Комисията, след предизвестие на страните, приключва производството и изготвя своя доклад, в който отбелязва представянето на спора за помирение и отчитане на неявяването или участието на тази страна.

правило 31 Подготовка на доклада

Докладът на Комисията се изготвя и подписва в него 60 дни след приключване на производството.

правило 32 Докладът

Докладът е в писмена форма и съдържа, в допълнение към материалите, посочени в параграф (2) и в правило 30:
- точно определение на всяка страна;
- изявление, че Комисията е създадена съгласно конвенцията, и описание на метода за неговото съставяне;
- имената на членовете на Комисията, и идентификация на органа по назначаването на всеки;
- имената на агентите, съветници и защитници на страните;
- датите и мястото на заседанията на Комисията; и (е) обобщение на процедурата.
Докладът също така записва всяко споразумение на страните, съгласно член 35 от Конвенцията, относно използването на други производства на изразените мнения или изявления или допускания или предложения за постигане на споразумение, направени в рамките на процедурата пред Комисията или на доклада или всяка препоръка, направена от Комисията.
Докладът се подписва от членовете на Комисията; датата на всеки подпис се посочва. Фактът, че член отказва да подпише доклада, се записва в него.

правило 33 Съобщение на доклада

При подписване от последния помирител, генералният секретар незабавно:
- удостоверява оригиналния текст на доклада и го депозира в архивите на Центъра; и
- изпраща заверено копие на всяка страна, като посочва датата на изпращане на оригиналния текст и на всички копия.
Генералният секретар, по заявка, предоставят на дадена страна допълнителни заверени копия на доклада.
Центърът не публикува доклада без съгласието на страните.

Глава VI Общи разпоредби

правило 34 Заключителни разпоредби

Текстовете на настоящите правила на всеки официален език на центъра са еднакво автентични.
Тези Правила могат да бъдат цитирани като „Правила за помирение“ на Центъра.

ПРАВИЛА ЗА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРОЦЕДУРА НА АРБИТРАЦИЯТА (ПРАВИЛА ЗА АРБИТРАЦИЯ)

Правилникът за арбитражните производства (Арбитражните правила) на ICSID са приети от Административния съвет на Центъра съгласно чл 6(1)(° С) на Конвенцията ICSID.

Арбитражните правила се допълват от Административния и Финансовия правилник на центъра, по-специално от регламентите 14-16, 22-31 и 34(1).

Арбитражните правила обхващат периода от изпращането на известието за регистрация на искане за арбитраж до постановяване на решение и изчерпването на всички предизвикателства пред него съгласно Конвенцията. Предишните транзакции трябва да се регулират в съответствие с Правилата на институцията.

Арбитражни правила

Глава I Създаване на Трибунала

правило 1 Общи задължения

След уведомяване за регистрацията на искането за арбитраж, страните трябва, с всички възможни пратки, пристъпи към създаване на Трибунал, като се вземе предвид раздел 2 от глава IV от конвенцията.
Освен ако в заявката не е посочена такава информация, страните възможно най-бързо съобщават на генералния секретар всички договорени от тях разпоредби относно броя на арбитрите и начина на тяхното назначаване.
Мнозинството от арбитрите са граждани на държави, различни от държавата, която е страна по спора, и на държавата, чийто гражданин е страна по спора, освен ако единственият арбитър или всеки отделен член на Трибунала е назначен със съгласие на страните. Когато Трибуналът се състои от трима членове, гражданин на която и да е от тези държави не може да бъде назначен за арбитър от страна без съгласието на другата страна в спора. Когато Трибуналът се състои от пет или повече членове, граждани на която и да е от тези държави не могат да бъдат назначавани за арбитри от страна, ако назначаването от другата страна на същия брой арбитри на която и да е от тези националности би довело до мнозинство арбитри от тези националности.
Никое лице, което по-рано е действало като помирителен или арбитър във всяко производство за уреждане на спора, не може да бъде назначено за член на Трибунала.

правило 2 Метод за съставяне на Трибунала при липса на предишно споразумение

Ако страните, към момента на регистрацията на искането за арбитраж, не са постигнали съгласие относно броя на арбитрите и начина на назначаването им, те трябва, освен ако не са съгласни друго, следвайте следната процедура:
- молещата страна, в рамките на 10 дни след регистрацията на заявката, предлага на другата страна назначаването на едноличен арбитър или на определен неравномерен брой арбитри и посочване на метода, предложен за тяхното назначаване;
- в рамките на 20 дни след получаване на предложенията, направени от молещата страна, другата страна:
  - приемете такива предложения; или
  - прави други предложения относно броя на арбитрите и начина на тяхното назначаване;
- в рамките на 20 дни след получаване на отговора, съдържащ други подобни предложения, молещата страна уведомява другата страна дали приема или отхвърля подобни предложения.
Съобщенията, предвидени в параграф (1) се прави или незабавно се потвърждава писмено и се предава или чрез генералния секретар или директно между страните с копие до генералния секретар. Страните незабавно уведомяват генералния секретар за съдържанието на постигнатото споразумение.
По всяко време 60 дни след регистрацията на заявката, ако не бъде постигнато споразумение за друга процедура, всяка от страните може да уведоми генералния секретар, че избира формулата, предвидена в член 37(2)(б) от Конвенцията. След това генералният секретар незабавно уведомява другата страна, че Съдът на публичната служба се създава в съответствие с този член.

правило 3 Назначаване на арбитри в трибунал, съставен в съответствие с член на Конвенцията 37(2)(б)

Ако Трибуналът трябва да бъде учреден в съответствие с член 37(2)(б) от Конвенцията:
1. всяка от страните в съобщение до другата страна:
  - назовете две лица, идентифициране на един от тях, които нямат същото гражданство, нито са граждани на нито една от страните, като арбитър, определен от него, а другият, тъй като арбитърът предложи да бъде председател на Трибунала; и
  - покани другата страна да се съгласи с назначаването на арбитъра, предложен за председател на Трибунала, и да назначи друг арбитър;
2. незабавно след получаване на това съобщение другата страна, в отговора си:
  - посочете лице като арбитър, определен от него, които нямат същото гражданство, нито са граждани на нито една от страните; и
  - се съгласяват с назначаването на арбитър, предложен за председател на Трибунала или посочване на друго лице, както арбитърът е предложен за президент;
3. незабавно след получаване на отговора, съдържащ такова предложение, иницииращата страна уведомява другата страна дали се съгласява с назначаването на арбитъра, предложен от тази страна за председател на Трибунала.
Съобщенията, предвидени в настоящия член, се правят или незабавно се потвърждават писмено и се предават чрез генералния секретар или директно между страните с копие на генералния секретар..

правило 4 Назначаване на арбитри от председателя на Административния съвет

Ако Трибуналът не е учреден в рамките на 90 дни след изпращането от генералния секретар на известието за регистрация, или друг период, за който страните могат да се споразумеят, всяка от страните може, чрез генералния секретар, адресират до председателя на Административния съвет писмено искане за назначаване на арбитър или арбитри, които все още не са назначени, и определяне на арбитър за председател на Трибунала.
Разпоредбата на ал (1) се прилагат mutatis mutandis в случай, че страните са се споразумели арбитрите да изберат председателя на Трибунала и те не го направят..
Генералният секретар незабавно изпраща копие от искането на другата страна.
Председателят полага всичките си усилия, за да изпълни това искане в рамките на 30 дни след получаването му. Преди да пристъпи към уговаряне или назначаване, като се вземат предвид членове 38 и 40(1) от Конвенцията, той се консултира с двете страни, доколкото е възможно.
Генералният секретар незабавно уведомява страните за всяко назначение или назначение, направено от председателя.

правило 5 Приемане на назначения

Съответната страна или страни уведомяват генералния секретар за назначаването на всеки арбитър и посочват метода за назначаването му.
Веднага след като генералният секретар е уведомен от страна или председателя на Административния съвет за назначаването на арбитър, той иска приемане от назначения.
Ако арбитър не успее да приеме назначението си в рамките на 15 дни, генералният секретар незабавно уведомява страните, и ако е подходящо председателят, и да ги поканите да продължат с назначаването на друг арбитър в съответствие с метода, използван за предишното назначение.

правило 6 Конституция на Трибунала

Трибуналът се счита за учреден и процедурата е започнала на датата, когато генералният секретар уведоми страните, че всички арбитри са приели назначението си.
Преди или на първото заседание на Трибунала, всеки арбитър подписва декларация в следната форма:

„Доколкото ми е известно, няма причина да не работя в Арбитражния трибунал, създаден от Международния център за уреждане на инвестиционни спорове във връзка със спор между и __________ .

„Ще запазя поверителна цялата информация, която ми е известна в резултат на участието ми в тази процедура, както и съдържанието на всяко решение, постановено от Трибунала.

„Ще преценя справедливо като между страните, съгласно приложимия закон, и не приема никакви инструкции или компенсации по отношение на процедурите от който и да е източник, освен както е предвидено в Конвенцията за уреждане на инвестиционни спорове между държави и граждани на други държави и в правилата и правилата, направени съгласно нея.

„Приложено е изявление от (а) моето минало и настояще професионалист, бизнес и други взаимоотношения (Ако някой) със страните и (б) всяко друго обстоятелство, което може да доведе до съмнение от страна на моята надеждност за независима преценка. Признавам, че подписвайки тази декларация, Поемам непрекъснато задължение незабавно да уведомявам генералния секретар на Центъра за всякакви такива отношения или обстоятелства, които впоследствие възникнат по време на настоящото производство. "

Всеки арбитър, който не подпише декларация до края на първото заседание на Трибунала, се счита, че е подал оставка.

правило 7 Подмяна на арбитри

По всяко време преди създаването на Трибунала, всяка страна може да замени всеки арбитър, определен от нея, и страните могат с общо съгласие да се съгласят да заменят всеки арбитър. Процедурата за такава подмяна трябва да бъде в съответствие с Правилата 1, 5 и 6.

правило 8 Недееспособност или оставка на арбитри

Ако арбитър стане неработоспособен или не може да изпълнява задълженията на службата си, процедурата във връзка с отказа на арбитри, посочена в Правило 9 се прилага.
Арбитър може да подаде оставка, като подаде оставката си на останалите членове на Трибунала и на генералния секретар. Ако арбитърът е назначен от една от страните, Съдът на публичната служба своевременно взема предвид мотивите за оставката си и решава дали приема съгласието си. Трибуналът незабавно уведомява генералния секретар за своето решение.

правило 9 Лишаване от право на арбитри

Страна, предлагаща дисквалификация на арбитър съгласно чл 57 от Конвенцията незабавно, и във всеки случай преди производството да бъде обявено за приключено, подава предложението си при генералния секретар, като посочва причините за това.
Генералният секретар незабавно:
- предават предложението на членовете на Трибунала и, ако е свързан с едноличен арбитър или с мнозинство от членовете на Трибунала, до председателя на Административния съвет; и
- уведомява другата страна за предложението.
Арбитърът, за когото се отнася предложението, може, без закъснение, предоставя обяснения на Трибунала или на председателя, според случая.
Освен ако предложението не се отнася до мнозинството от членовете на Трибунала, останалите членове незабавно обмислят и гласуват предложението в отсъствие на съответния арбитър. Ако тези членове са еднакво разделени, те трябва, чрез генералния секретар, незабавно уведомява председателя за предложението, за всяко обяснение, предоставено от съответния арбитър и за неприемането на решение.
Всеки път, когато председателят трябва да вземе решение по предложение за дисквалификация на арбитър, той ще положи всичките си усилия, за да вземе това решение 30 дни след като е получил предложението.
Производството се спира, докато не бъде взето решение по предложението.

правило 10 Процедура по време на свободното място в Трибунала

Генералният секретар уведомява незабавно страните и, ако е необходимо, председателят на Административния съвет по дисквалификация, смърт, неспособност или оставка на арбитър и на съгласието, Ако някой, на Трибунала до оставка.
След уведомяване на генералния секретар за свободно място в Трибунала, процедурата се спира или остава спряна до запълване на свободното място.

правило 11 Попълване на свободни работни места в Трибунала

С изключение на предвиденото в параграф (2), вакантно място в резултат на дисквалификация, смърт, недееспособността или оставката на арбитър се попълва незабавно по същия метод, по който е извършено назначаването му.
В допълнение към попълването на свободни работни места във връзка с назначени от него арбитри, председателят на Административния съвет назначава лице от арбитражната група:
- за запълване на свободно място, причинено от оставката, без съгласието на Трибунала, на арбитър, определен от страна; или
- по искане на която и да е от страните, за запълване на всяко друго свободно място, ако не бъде назначена и приета нова среща в рамките на 45 дни от уведомяването на генералния секретар за свободното място.
Процедурата за попълване на свободно място трябва да бъде в съответствие с Правилата 1, 4(4), 4(5), 5 и, промяна, 6(2).

правило 12 Възобновяване на процедурата след попълване на вакантно място

Веднага след като е запълнено свободното място в Трибунала, процедурата продължава от момента, в който е достигнал към момента на настъпване на свободното място. Новоназначеният арбитър може, въпреки това, изискват възобновяване на устната процедура, ако това вече беше започнато.

Глава II Работа на Трибунала

правило 13 Сесии на Трибунала

Трибуналът ще проведе първото си заседание в рамките на 60 дни след учредяването му или друг период, за който страните могат да се споразумеят. Датите на това заседание се определят от председателя на Трибунала след консултации с неговите членове и генералния секретар. Ако при конституцията си Трибуналът няма президент, защото страните са се договорили президентът да бъде избран от неговите членове, генералният секретар определя датите на тази сесия. И в двата случая, Страните се консултират, доколкото е възможно.
Датите на следващите заседания се определят от Трибунала, след консултация с генералния секретар и доколкото е възможно със страните.
Трибуналът заседава в седалището на центъра или на друго място, което може да бъде договорено от страните в съответствие с член 63 от Конвенцията. Ако страните са съгласни, че производството се провежда на място, различно от центъра или институция, с която Центърът е предприел необходимите договорености, те се консултират с генералния секретар и искат одобрението на Трибунала. Неуспешно такова одобрение, Трибуналът ще заседава в седалището на центъра.
Генералният секретар уведомява своевременно членовете на Трибунала и страните за датите и мястото на заседанията на Трибунала..

правило 14 Заседания на Трибунала

Председателят на Трибунала провежда изслушванията си и председателства неговите разисквания.
Освен ако страните не са съгласни друго, присъствието на мнозинство от членовете на Трибунала се изисква на неговите заседания.
Председателят на Трибунала определя дата и час на заседанията си.

правило 15 Разсъждения на Трибунала

Съвещанията на Трибунала се провеждат насаме и остават в тайна.
В неговите обсъждания участват само членове на Трибунала. Никое друго лице не може да бъде допуснато, освен ако Трибуналът не реши друго.

правило 16 Решения на Трибунала

Решенията на Трибунала се вземат с мнозинство от гласовете на всички негови членове. Въздържането се счита за отрицателен вот.
С изключение на случаите, предвидени в настоящите правила или постановени от Трибунала, той може да взема всяко решение чрез кореспонденция между своите членове, при условие че всички те са консултирани. Така взетите решения се удостоверяват от председателя на Трибунала.

правило 17 Неспособност на президента

Ако по всяко време председателят на Трибунала не би могъл да действа, неговите функции се изпълняват от един от останалите членове на Трибунала, действайки по реда, в който генералният секретар е получил известието за приемането на назначението им в Трибунала.

правило 18 Представителство на страните

Всяка страна може да бъде представлявана или подпомагана от агенти, адвокат или адвокати, чиито имена и правомощия се нотифицират от тази страна на генералния секретар, който незабавно информира Трибунала и другата страна.
За целите на настоящите правила, изразът „партия“ включва, където контекстът позволява това, агент, адвокат или адвокат, упълномощен да представлява тази страна.

Глава III Общи процедурни разпоредби

правило 19 Процедурни заповеди

Трибуналът взема разпореждания, необходими за провеждане на производството.

правило 20 Предварителна процедурна консултация

Възможно най-рано след създаването на Трибунал, нейният председател се стреми да установи мненията на страните по процедурни въпроси. За тази цел той може да поиска страните да се срещнат с него. Той ще, по-специално, потърсете своите възгледи по следните въпроси:
- броят на членовете на Трибунала, необходими за съставяне на кворум на заседанията му;
- езикът или езиците, които ще бъдат използвани в процедурата;
- броя и последователността на писмените изявления и сроковете, в които те трябва да бъдат внесени;
- броя копия, желани от всяка страна на документите, подадени от другата;
- освобождаване от писмената или устната процедура;
- начина, по който трябва да се разпределят разходите за производството; и
- начина, по който се води протоколът за изслушванията.
При провеждането на производството Трибуналът прилага всяко споразумение между страните по процедурни въпроси, освен ако не е предвидено друго в Конвенцията или Административния и Финансов правилник.

правило 21 Предварителна конференция

По искане на генералния секретар или по преценка на председателя на Трибунала, може да се проведе предварителна конференция между Трибунала и страните, за да се организира обмен на информация и определяне на неоспорени факти с цел ускоряване на производството.
По искане на страните, конференция преди съдебното заседание между Трибунала и страните, надлежно представлявани от упълномощените им представители, може да се проведе за разглеждане на спорните въпроси с оглед постигане на споразумение по приятен начин.

правило 22 Процедурни езици

Страните могат да се споразумеят за използването на един или два езика, които да бъдат използвани в процедурата, осигурен, че, ако са съгласни по някой език, който не е официален език на Центъра, Трибуналът, след консултация с генералния секретар, дава своето одобрение. Ако страните не са съгласни по нито един такъв процесуален език, всеки от тях може да избере един от официалните езици (т.е., Английски, Френски и испански) за тази цел.
Ако страните са избрали два процедурни езика, всеки инструмент може да бъде подаден на който и да е език. На изслушванията може да се използва всеки език, предмет, ако Трибуналът го изисква, за превод и устен превод. Заповедите и присъдата на Съда на публичната служба се предават и записът се води на двата процесуални езика, и двете версии са еднакво автентични.

правило 23 Копия на инструменти

Освен ако не е предвидено друго от Трибунала след консултации със страните и генералния секретар, всяко искане, умолителен, приложение, писмено наблюдение, подкрепяща документация, Ако някой, или друг инструмент се подава под формата на подписан оригинал, придружен от следния брой допълнителни копия:

преди да бъде определен броят на членовете на Трибунала: пет;
след определяне на броя на членовете на Трибунала: два повече от броя на членовете му.

правило 24 Подкрепяща документация

Подкрепящата документация обикновено се подава заедно с инструмента, за който се отнася, и във всеки случай в рамките на срока, определен за подаването на такъв инструмент.

правило 25 Коригиране на грешки

Възможно е случайна грешка във всеки инструмент или подкрепящ документ, със съгласието на другата страна или чрез напускане на Трибунала, да бъдат коригирани по всяко време преди връчването на наградата.

правило 26 Ограничения във времето

Където се изисква, сроковете се определят от Трибунала чрез определяне на дати за приключване на различните етапи от производството. Трибуналът може да делегира това правомощие на своя председател.
Трибуналът може да удължи всеки определен от него срок. Ако Трибуналът не заседава, тази власт се упражнява от нейния председател.
Всяка стъпка, предприета след изтичане на приложимия срок, не се взема предвид, освен ако Трибуналът, при специални обстоятелства и след като предоставите на другата страна възможност да изкаже своите възгледи, решава друго.

правило 27 Отказ

Страна, която знае или е трябвало да знае, че разпоредба на административните и финансовите разпоредби, от настоящите правила, на всички други правила или споразумение, приложими за производството, или на разпореждане на Трибунала не е изпълнено и което не излага своевременно възраженията си срещу него, се считат - при спазване на чл 45 от Конвенцията - да се откаже от правото си на възражение.

правило 28 Разходи за процедурата

Без да се засяга окончателното решение за заплащане на разходите по производството, Трибуналът може, освен ако не е уговорено друго от страните, реши:
- на всеки етап от производството, частта, която всяка страна ще плати, съгласно Административен и финансов регламент 14, от таксите и разходите на Трибунала и таксите за използване на съоръженията на Центъра;
- по отношение на която и да е част от производството, че свързаните с тях разходи (както е определено от генералния секретар) се поемат изцяло или в определен дял от една от страните.
Незабавно след приключване на производството, всяка страна представя на Трибунала декларация за разходите, разумно направени или поети от него в хода на производството, а генералният секретар представя на Трибунала отчет за всички суми, платени от всяка страна на Центъра, и за всички разходи, направени от центъра за производството. Трибуналът може, преди да бъде връчена наградата, да изиска от страните и генералния секретар да предоставят допълнителна информация относно разходите за процедурата.

Глава IV Писмени и устни процедури

правило 29 Нормална процедурас

С изключение на случаите, когато страните са съгласни друго, процедурата включва две отделни фази: писмена процедура, последвана от устна.

правило 30 Предаване на молбата

Веднага след като е създаден Трибуналът, генералният секретар изпраща на всеки член копие от искането, с което е образувано производството, на подкрепящата документация, на известието за регистрация и на всяко съобщение, получено от която и да е от страните в отговор на него.

правило 31 Писмената процедура

В допълнение към искането за арбитраж, писмената процедура се състои от следните становища, подадена в срокове, определени от Трибунала:
- мемориал от молещата страна;
- насрещен мемориал от другата страна;и, ако страните са съгласни или Трибуналът счете за необходимо:
- отговор от молещата страна; и
- възпроизвеждане от другата страна.
Ако искането е направено съвместно, всяка страна трябва, в същия срок, определен от Трибунала, подаде своя мемориал и, ако страните са съгласни или Трибуналът счете за необходимо, отговорът му; въпреки това, страните могат вместо това да се споразумеят, че една от тях, за целите на параграф (1), да се счита за молещата страна.
Паметникът трябва да съдържа: изложение на съответните факти; декларация за закон; и становищата. Контра-мемориал, отговорът или възпроизвеждането трябва да съдържа признаване или отричане на фактите, посочени в последното предишно пледиране; всякакви допълнителни факти, ако е необходимо; забележки относно правната уредба в последното предишно пледиране; изложение на закона в отговор на него; и становищата.

правило 32 Устната процедура

Устната процедура се състои в изслушването от Трибунала на страните, техните агенти, адвокати и адвокати, и на свидетели и вещи лица.
Освен ако нито една от страните не е обект, Трибуналът, след консултация с генералния секретар, може да разреши на други лица, освен партиите, техните агенти, адвокати и адвокати, свидетели и вещи лица по време на техните показания, и служители на Трибунала, да присъства или наблюдава всички или част от изслушванията, при спазване на подходящи логистични договорености. Трибуналът за тези случаи установява процедури за защита на защитена или привилегирована информация.
Членовете на Трибунала могат, по време на изслушванията, поставете въпроси на страните, техните агенти, адвокати и адвокати, и ги помолете за обяснения.

правило 33 Маршируване на доказателства

Без да се засягат правилата относно изготвянето на документи, всяка страна трябва, в срокове, определени от Трибунала, съобщава на генералния секретар, за предаване на Трибунала и на другата страна, точна информация относно доказателствата, които възнамерява да представи и тези, които възнамерява да поиска от Трибунала да поиска, заедно с посочване на точките, към които ще бъдат насочени такива доказателства.

правило 34 доказателства: Основни принципи

Съдът на публичната служба е решаващ за допустимостта на всички представени доказателства и за неговата доказателствена сила.
Трибуналът може, ако сметне за необходимо на всеки етап от процедурата:
- призовават страните да представят документи, свидетели и вещи лица; и
- посетете всяко място, свързано със спора, или провеждайте справки там.
Страните си сътрудничат с Трибунала при представянето на доказателствата и в другите мерки, предвидени в параграф (2). Трибуналът взема официална бележка за неизпълнението на дадена страна от задълженията си по този параграф и всички причини, посочени за това неизпълнение.
Разходи, направени за представяне на доказателства и за предприемане на други мерки в съответствие с параграф (2) се считат за част от разходите, направени от страните по смисъла на чл 61(2) от Конвенцията.

правило 35 Разпит на свидетели и вещи лица

Свидетелите и експертите се разглеждат пред Трибунала от страните под контрола на неговия председател. Въпроси могат да им задават и всеки член на Трибунала.
Всеки свидетел прави следната декларация, преди да даде показанията си:„Тържествено заявявам на честта и съвестта си, че ще говоря истината, цялата истина и нищо друго освен истината. "
Всеки експерт прави следната декларация, преди да направи изявлението си:„Тържествено заявявам на моята чест и съвест, че моето изявление ще бъде в съответствие с моето искрено убеждение.“

правило 36 Свидетели и експертизи: Специални правила

Независимо от правилото 35 Трибуналът може:

да докаже доказателства, дадени от свидетел или вещо лице в писмено изложение; и
със съгласието на двете страни, организира разпита на свидетел или експерт по друг начин, отколкото пред самия Трибунал. Трибуналът определя предмета на проверката, срока, процедурата, която трябва да се следва и други подробности. Страните могат да участват в изпита.

правило 37 Посещения и запитвания; Изявления на страни, които не спорят

Ако Трибуналът счете за необходимо да посети всяко място, свързано със спора, или да проведе разследване там, в тази връзка тя прави разпореждане. Заповедта определя обхвата на посещението или предмета на разследването, срока, процедурата, която трябва да се следва и други подробности. Страните могат да участват във всяко посещение или разследване.
След консултация с двете страни, Трибуналът може да разреши на лице или образувание, което не е страна по спора (в това правило, наречено „безспорна страна“) да подаде писмено становище до Трибунала по въпрос от обхвата на спора. При определяне дали да се допусне такова подаване, Съдът на публичната служба ще вземе предвид, наред с други неща, степента, до която:
- представянето на страните, които не оспорват, би помогнало на Трибунала при определяне на фактически или правен въпрос, свързан с производството, като представи перспектива, конкретни знания или прозрения, които са различни от тези на спорещите страни;
- представянето на страните, които не оспорват, ще разгледа въпрос от обхвата на спора;
- страната, която не оспорва, има значителен интерес към производството.

Трибуналът гарантира, че подаването на страните, които не оспорват, не нарушава процедурата или неправомерно натоварва или несправедливо накърнява никоя от страните, и че и на двете страни е предоставена възможност да представят своите наблюдения по становището на страните, които не оспорват.

правило 38 Закриване на процедурата

Когато приключи представянето на делото от страните, производството се обявява за приключено.
Изключително, Трибуналът може, преди да бъде връчена наградата, възобнови производството на основание, че се появяват нови доказателства от такова естество, че да представляват решаващ фактор, или че има жизненоважна необходимост от разяснения по някои конкретни точки.

Глава V Специфични процедури

правило 39 Временни мерки

По всяко време след започване на производството, дадена страна може да поиска временните мерки за запазване на нейните права от Трибунала. В искането се посочват правата, които трябва да бъдат запазени, мерките, препоръката за които се иска, и обстоятелствата, които изискват такива мерки.
Трибуналът дава приоритет на разглеждането на искане, направено съгласно параграф (1).
Трибуналът може също да препоръча временни мерки по своя инициатива или да препоръча мерки, различни от посочените в искане. Той може по всяко време да променя или отменя своите препоръки.
Трибуналът препоръчва само временни мерки, или да променя или отменя препоръките му, след като даде възможност на всяка страна да представи своите наблюдения.
Ако дадена страна направи искане съгласно параграф (1) преди създаването на Трибунала, генералният секретар, по заявлението на която и да е от страните, определят срокове за страните да представят забележки по искането, така че искането и забележките да могат да бъдат разгледани от Трибунала незабавно при съставянето му.
Нищо в това правило не пречи на страните, при условие че те са предвидили това в споразумението, записвайки съгласието си, от искане на всеки съдебен или друг орган да постанови временни мерки, преди или след започване на процедурата, за запазване на съответните им права и интереси.

правило 40 Спомагателни искове

Освен ако страните не са съгласни друго, страна може да предяви инцидентен или допълнителен иск или насрещен иск, произтичащ пряко от предмета на спора, при условие че такава спомагателна претенция е в обхвата на съгласието на страните и по друг начин е под юрисдикцията на центъра.
Случайно или допълнително искане се представя не по-късно от отговора, а насрещният иск не по-късно от насрещното писмо, освен ако Трибуналът, при обосновка от страната, която представя допълнителната претенция, и при разглеждане на всяко възражение на другата страна, разрешава предявяването на иска на по-късен етап от производството.
Трибуналът определя срок, в рамките на който страната, срещу която е предявен спорният иск, може да представи своите забележки по него.

правило 41 Предварителни възражения

Всяко възражение, че спорът или всяко допълнително искане не е от компетентността на Центъра или, по други причини, не е от компетенцията на Трибунала се прави възможно най-рано. Страна подава възражението пред генералния секретар не по-късно от изтичането на срока, определен за подаване на насрещното събрание, или, ако възражението се отнася до спомагателен иск, за подаване на дубликат - освен ако фактите, на които се основава възражението, не са известни на страната по това време.
Трибуналът може по собствена инициатива да разгледа, на всеки етап от производството, дали спорът или който и да е спомагателен иск пред него е под юрисдикцията на Центъра и в рамките на неговата собствена компетентност.
След официалното подаване на възражение, свързано със спора, Трибуналът може да реши да спре производството по същество. Председателят на Трибунала, след консултация с другите си членове, определя срок, в който страните могат да представят забележки по възражението.
Трибуналът решава дали по-нататъшните процедури, свързани с възражението, направено съгласно параграф (1) трябва да бъде устно. Той може да разглежда възражението като предварителен въпрос или да го присъедини към основателността на спора. Ако Трибуналът отмени възражението или го присъедини по същество, тя отново определя срокове за по-нататъшните процедури.
Освен ако страните не са се съгласили на друга ускорена процедура за отправяне на предварителни възражения, страна може, не по-късно от 30 дни след учредяването на Трибунала, и във всеки случай преди първото заседание на Трибунала, подайте възражение, че иск е явно без правна основателност. Страната посочва възможно най-точно основанието за възражението. Трибуналът, след като даде възможност на страните да представят своите забележки по възражението, ще, на първата си сесия или незабавно след това, уведомява страните за своето решение по възражението. Решението на Трибунала не засяга правото на страната да подаде възражение съгласно параграф (1) или да възразите, в хода на производството, че за иск липсва правна основа.
Ако Трибуналът реши, че спорът не е от юрисдикцията на Центъра или не е от неговата компетентност, или че всички искове са явно без правна основателност, в този смисъл тя получава награда.

правило 42 По подразбиране

Ако купон (в това правило, наречено „страна по неизпълнение“) не се явява или не представя делото си на всеки етап от производството, другата страна може, по всяко време преди прекратяването на производството, изиска от Трибунала да се справи с въпросите, които са му изпратени, и да постанови решение.
Трибуналът незабавно уведомява страната, която не е изпълнила искането, за такова искане. Освен ако не е удовлетворено, че тази страна няма намерение да се яви или да представи делото си в производството, тя трябва, по същото време, предоставете период на благодат и за тази цел:
- ако тази страна не е подала молба или друг инструмент в рамките на определения за това срок, определи нов срок за подаването му; или
- ако тази страна не се яви или представи делото си в съдебно заседание, определи нова дата за изслушването.
Периодът на благодат не трябва, без съгласието на другата страна, превишава 60 дни.
След изтичане на гратисния период или кога, в съответствие с параграф (2), не се предоставя такъв период, Трибуналът възобновява разглеждането на спора. Ако неизправната страна не се яви или представи делото си, не се счита за признаване на твърденията, направени от другата страна.
Трибуналът проучва компетентността на Центъра и неговата компетентност в спора и, ако е удовлетворен, решава дали представените становища са основателни в действителност и в закон. За тази цел, може, на всеки етап от производството, обадете се на страната, която се явява да представи забележки, представят доказателства или представят устни обяснения.

правило 43 Уреждане и преустановяване

ако, преди връчването на наградата, страните се споразумяват за уреждане на спора или по друг начин да прекратят производството, Трибуналът, или генералния секретар, ако Трибуналът все още не е създаден, ще, по писмено искане, в заповед да се отбележи прекратяването на производството.
Ако страните подадат до генералния секретар пълния и подписан текст на споразумението си и писмено поискат от Трибунала да въплъти такова споразумение в решение, Трибуналът може да запише споразумението под формата на присъждане.

Прекратяване по искане на страна

Ако дадена страна поиска прекратяване на производството, Трибуналът, или генералния секретар, ако Трибуналът все още не е създаден, в заповед определя срок, в който другата страна може да заяви дали се противопоставя на прекратяването. Ако в срока не е направено писмено възражение, другата страна се счита, че се е съгласила с прекратяването и Трибунала, или ако е подходящо генералния секретар, в заповед се отбелязва прекратяването на производството. Ако се направи възражение, производството продължава.

правило 45 Прекратяване поради неизпълнение на действията на страните

Ако страните не предприемат стъпки в производството през шест последователни месеца или период, който те могат да се съгласят с одобрението на Трибунала, или на генералния секретар, ако Трибуналът все още не е създаден, счита се, че са прекратили производството и Трибунала, или ако е подходящо генералния секретар, ще, след предизвестие на страните, в заповед да се отбележи преустановяването.

Глава VI Наградата

правило 46 Подготовка на наградата

Наградата (включително всяко индивидуално или противоречащо мнение) се изготвя и подписва в рамките 120 дни след приключване на производството. Трибуналът може, въпреки това, удължете този период с още 60 дни, ако иначе няма да може да изготви наградата.

правило 47 Наградата

Наградата е в писмена форма и съдържа:
- точно определение на всяка страна;
- изявление, че Трибуналът е създаден съгласно Конвенцията, и описание на метода за неговото съставяне;
- името на всеки член на Трибунала, и идентификация на органа по назначаването на всеки;
- имената на агентите, съветници и защитници на страните;
- датите и мястото на заседанията на Трибунала; (е) обобщение на процедурата;
  - изложение на фактите, установени от Трибунала;
  - становищата на страните;
  - решението на Трибунала по всеки въпрос, който му е изпратен, заедно с причините, на които се основава решението; и
  - всяко решение на Трибунала относно цената на производството.
Решението се подписва от членовете на Трибунала, които са гласували за него; датата на всеки подпис се посочва.
Всеки член на Трибунала може да приложи своето индивидуално мнение към решението, независимо дали той не е съгласен с мнозинството или не, или изявление на неговото несъгласие.

правило 48 Връчване на наградата

При подпис от последния арбитър, който подписва, генералният секретар незабавно:
1. удостоверява оригиналния текст на наградата и я депозира в архивите на Центъра, заедно с всякакви индивидуални мнения и твърдения за несъгласие; и
2. изпраща заверено копие на наградата (включително индивидуални становища и изявления за несъгласие) на всяка страна, като посочва датата на изпращане на оригиналния текст и на всички копия.
Наградата се счита за издадена на датата, на която са изпратени заверените копия.
Генералният секретар, по заявка, предоставят на дадено лице допълнителни заверени копия на наградата.
Центърът не публикува наградата без съгласието на страните. Центърът трябва, въпреки това, незабавно да включи в своите публикации откъси от правните разсъждения на Трибунала.

Допълнителни решения и коригиране

В рамките на 45 дни след датата, на която е връчена наградата, всяка от страните може да поиска, съгласно член 49(2) от Конвенцията, допълнително решение за, или коригиране на, наградата. Такова искане се адресира писмено до генералния секретар. Искането трябва:
- посочете наградата, за която се отнася;
- посочете датата на искането;
- подробно посочете:
  - всеки въпрос, който, по становище на молещата страна, Трибуналът пропусна да вземе решение по решението; и
  - всяка грешка в решението, която молещата страна се стреми да отстрани; и
- да бъде придружен от такса за подаване на искането.
След получаване на искането и таксата за настаняване, генералният секретар незабавно:
- регистрирайте заявката;
- уведомява страните за регистрацията;
- изпратете на другата страна копие от искането и всяка придружаваща документация; и
- изпраща на всеки член на Трибунала копие от известието за регистрация, заедно с копие на заявката и на всяка придружаваща документация.
Председателят на Трибунала се консултира с членовете дали е необходимо Съдът на заседанията да се срещне, за да разгледа искането. Трибуналът определя срок, в който страните да представят своите забележки по искането, и определя процедурата за неговото разглеждане.
правилник 46-48 се прилага, промяна, на всяко решение на Трибунала съгласно това правило.
Ако искането е получено от генералния секретар повече от 45 дни след връчването на наградата, той отказва да регистрира искането и незабавно уведомява молещата страна.

Глава VII Тълкуване, Преглед и анулиране на наградата

правило 50 Приложението

Заявление за тълкуване, преразглеждането или отмяната на наградата се адресира писмено до генералния секретар и:
1. посочете наградата, за която се отнася;
2. посочете датата на заявлението;
3. подробно посочете:
  - в заявление за тълкуване, точните спорни точки;
  - в заявление за преразглеждане, съгласно член 51(1) от Конвенцията, търсената промяна в наградата, откриването на някакъв факт от такъв характер, който решаващо да повлияе на наградата, и доказателства, че при постановяване на решението този факт не е бил известен на Трибунала и на жалбоподателя, и че незнанието на жалбоподателя за този факт не се дължи на небрежност;
  - в молба за отмяна, съгласно член 52(1) от Конвенцията, основанията, на които се основава. Тези основания са ограничени до следното:
    - че Трибуналът не е правилно създаден;
    - че Трибуналът явно е превишил правомощията си;
    - че е имало корупция от страна на член на Трибунала;Арбитражни правила
    - че има сериозно отклонение от основното процедурно правило;
    - че наградата не е посочила причините, на които се основава;
4. се придружава от заплащане на такса за подаване на заявлението.
Без да се засягат разпоредбите на параграф (3), след получаване на заявление и такса за настаняване, генералният секретар незабавно:
- регистрирайте приложението;
- уведомява страните за регистрацията; и
- изпратете на другата страна копие от заявлението и всяка придружаваща документация.
Генералният секретар отказва да регистрира заявление за:
1. ревизия, ако, в съответствие с чл 51(2) от Конвенцията, не е направено в рамките на 90 дни след откриването на новия факт и във всеки случай в рамките на три години след датата, на която е връчена наградата (или всяко последващо решение или корекция);
2. анулиране, ако, в съответствие с чл 52(2) от Конвенцията, не е направено:
  1. в рамките на 120 дни след датата, на която е връчена наградата (или всяко последващо решение или корекция) ако заявлението се основава на някое от следните основания:
    - Трибуналът не е правилно създаден;
    - Трибуналът явно е превишил правомощията си;
    - има сериозно отклонение от основното процедурно правило;
    - наградата не е посочила причините, на които се основава;
  2. в случай на корупция от страна на член на Трибунала, в рамките на 120 дни след откриването им, и във всеки случай в рамките на три години след датата, на която е връчена наградата (или всяко последващо решение или корекция).
Ако генералният секретар откаже да регистрира заявление за преразглеждане, или отмяна, той незабавно уведомява молещата страна за отказа си.

правило 51 Тълкуване или преразглеждане: Допълнителни процедури

След регистрация на заявление за тълкуване или преразглеждане на награда, генералният секретар незабавно:
- изпраща на всеки член на оригиналния Трибунал копие от известието за регистрация, заедно с копие от заявлението и всяка придружаваща документация; и
- да изиска от всеки член на Съда на публичната служба да го информира в определен срок дали този член е готов да участва в разглеждането на молбата.
Ако всички членове на Съда на публичната служба изразят желанието си да участват в разглеждането на молбата, Генералният секретар уведомява за това членовете на Трибунала и страните. След изпращане на тези известия Трибуналът се счита за възстановен.
Ако Трибуналът не може да бъде възстановен в съответствие с параграф (2), Генералният секретар уведомява за това страните и ги кани да продължат, възможно най-скоро, за създаване на нов Трибунал, включително същия брой арбитри, и се назначават по същия метод, като оригиналната.

правило 52 анулиране: Допълнителни процедури

След регистрация на заявление за отмяна на награда, генералният секретар незабавно изисква от председателя на административния съвет да назначи ad hoc комитет в съответствие с член 52(3) от Конвенцията.
Комитетът се счита за учреден на датата, когато генералният секретар уведоми страните, че всички членове са приели назначението си. Преди или на първата сесия на Комитета, всеки член подписва декларация, съответстваща на посочената в правило 6(2).

правило 53 Правилник за дейността

Разпоредбите на настоящите правила се прилагат mutatis mutandis за всяка процедура, свързана с тълкуването, преразглеждане или отмяна на решение и на решението на Трибунала или Комитета.

правило 54 Престой на изпълнението на наградата

Страната, която кандидатства за тълкуването, преразглеждане или отмяна на награда може в нейното заявление, и всяка от страните може по всяко време преди окончателното разпореждане на заявлението, да поиска спиране на изпълнението на част или цялото възлагане, за което се отнася молбата. Трибуналът или комитетът дават приоритет на разглеждането на такова искане.
Ако молба за преразглеждане или отмяна на решение съдържа искане за спиране на изпълнението, генералният секретар, заедно с известието за регистрация, информира двете страни за временния престой на наградата. Веднага след като Съставът на Трибунала или Комитетът е създаден, ако някоя от страните поиска, властвайте вътре 30 дни за това дали такъв престой трябва да продължи; освен ако не реши да продължи престоя, той автоматично се прекратява.
Ако е оставено спиране на изпълнението съгласно параграф (1) или продължава съгласно параграф (2), Трибуналът или Комитетът могат по всяко време да променят или прекратят престоя по искане на която и да е от страните. Всички престоя се прекратяват автоматично на датата, на която е взето окончателно решение по заявлението, с изключение на това, че Комитет, който предоставя частична отмяна на решение, може да разпореди временно спиране на изпълнението на неотменената част, за да се даде възможност на всяка от страните да поиска всеки нов Трибунал, създаден съгласно член 52(6) от Конвенцията за предоставяне на престой в съответствие с правило 55(3).
Искане съгласно параграф (1), (2) (второ изречение) или

(3) уточняват обстоятелствата, които изискват престоя или неговото изменение или прекратяване. Искане се предоставя само след като Трибуналът или Комитетът предоставят на всяка страна възможност да представи своите забележки.

(5) Генералният секретар незабавно уведомява двете страни за спиране на изпълнението за всяка присъда и за изменението или прекратяването на такъв престой, което влиза в сила от датата, на която изпраща такова уведомление.

правило 55 Повторно подаване на спор след отмяна

Ако Комитет анулира част или цялата награда, всяка от страните може да поиска повторното разглеждане на спора пред нов Трибунал. Такова искане се адресира писмено до генералния секретар и:
1. посочете наградата, за която се отнася;
2. посочете датата на искането;
3. обяснете подробно какъв аспект на спора трябва да бъде представен на Трибунала; и
4. да бъде придружен от такса за подаване на искането.
След получаване на искането и таксата за настаняване, генералният секретар незабавно:
1. регистрирайте го в Арбитражния регистър;
2. уведомяват и двете страни за регистрацията;
3. изпратете на другата страна копие от искането и всяка придружаваща документация; и
4. поканете страните да продължат, възможно най-скоро, за създаване на нов Трибунал, включително същия брой арбитри, и се назначават по същия метод, като оригиналната.
Ако първоначалната награда беше отменена само частично, новият трибунал не преразглежда нито една част от решението, която не е толкова отменена. Може, въпреки това, в съответствие с процедурите, посочени в правило 54, остават или продължават да задържат принудителното изпълнение на неотменената част от наградата до датата на нейното присъждане.
Освен ако не е предвидено друго в параграфи (1)-(3), настоящите правила се прилагат за производство по повторно подаден спор по същия начин, както ако този спор е бил подаден в съответствие с правилата на институцията.

Глава VIII Общи разпоредби

правило 56 Заключителни разпоредби

Текстовете на настоящите правила на всеки официален език на центъра са еднакво автентични.
Тези правила могат да бъдат цитирани като „Арбитражни правила“ на Центъра.

Правилата за арбитраж на ICSID (Актуално към юни 2014)

ICSID CONVENTION, ПРАВИЛА И ПРАВИЛА

Съдържание

Въведение

КОНВЕНЦИЯ ЗА УРЕЖДАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ спорове МЕЖДУ ДЪРЖАВИ И НАЦИОНАЛНИ ДРУГИ ДЪРЖАВИ

Глава I Международен център за уреждане на инвестиционни спорове

Глава II Компетентност на центъра

Глава III Помирение

Глава IV Арбитраж

Глава V Замяна и дисквалификация на помирители и арбитри

Глава VI Разходи за съдебно производство

Глава VII Място на съдебното производство

Глава VIII

Спорове между договарящи държави

Глава IX Изменение

Глава X Заключителни разпоредби

ДОКЛАД НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ДИРЕКТОРИ ЗА КОНВЕНЦИЯТА ЗА УРЕЖДАНЕ НА ИНВЕСТИЦИОННИ спорове МЕЖДУ ДЪРЖАВИ И НАЦИОНАЛНИ ДРУГИ

ДОКЛАД НА ИЗПЪЛНИТЕЛНИТЕ ДИРЕКТОРИ ЗА КОНВЕНЦИЯТА

АДМИНИСТРАТИВНИ И ФИНАНСОВИ РЕГЛАМЕНТИ

АДМИНИСТРАТИВНИ И ФИНАНСОВИ РЕГЛАМЕНТИ

Административни и финансови разпоредби

Глава I Процедури на Административния съвет

Глава II Секретариатът

Глава III Финансови разпоредби

Глава IV Общи функции на секретариата

Глава V Функции в зависимост от отделните производства

Глава VI Специални разпоредби относно производството

Глава VII Имунитети и привилегии

Глава VIII Разни

ПРАВИЛА ЗА ПРОЦЕДУРА ЗА ИНСТИТУЦИЯТА НА ПРОЦЕДУРИТЕ НА СЪБИРАНЕ И АРБИТРАЦИЯ (ПРАВИЛА ЗА ИНСТИТУЦИЯ)

ПРАВИЛА ЗА ПРОЦЕДУРА ЗА ИНСТИТУЦИЯТА НА ПРОЦЕДУРИТЕ НА СЪБИРАНЕ И АРБИТРАЦИЯ (ПРАВИЛА ЗА ИНСТИТУЦИЯ)

Правила на институцията

ПРАВИЛА ЗА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРОЦЕДУРИТЕ НА ПРИКЛЮЧВАНЕ (ПРАВИЛА ЗА ЗАКОНЯВАНЕ)

ПРАВИЛА ЗА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРОЦЕДУРИТЕ НА ПРИКЛЮЧВАНЕ (ПРАВИЛА ЗА ЗАКОНЯВАНЕ)

Глава I Създаване на Комисията

Глава II Работа на Комисията

Глава III Общи процедурни разпоредби

Глава IV Помирителни процедури

Глава V Прекратяване на процедурата

Глава VI Общи разпоредби

ПРАВИЛА ЗА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРОЦЕДУРА НА АРБИТРАЦИЯТА (ПРАВИЛА ЗА АРБИТРАЦИЯ)

ПРАВИЛА ЗА ПРОЦЕДУРА ЗА ПРОЦЕДУРА НА АРБИТРАЦИЯТА (ПРАВИЛА ЗА АРБИТРАЦИЯ)

Арбитражни правила

Глава I Създаване на Трибунала

Глава II Работа на Трибунала

Глава III Общи процедурни разпоредби

Глава IV Писмени и устни процедури

Глава V Специфични процедури

Глава VI Наградата

Глава VII Тълкуване, Преглед и анулиране на наградата

Глава VIII Общи разпоредби

превеждам

Препоръчителни връзки

За нас