Най- Швейцарски закон за международното частно право ("БАТЕРИЯ"), кодифицирано във Федералния закон за международното частно право от 18 декември 1987, вероятно е най-пълната кодификация на международното частно право в света. Първоначално въведен в швейцарското законодателство, за да укрепи позицията на Швейцария в областта на международното право, PILA наскоро беше обновена, за да отговори на нарастващите нужди на международния бизнес. Най- преработена версия на текста влезе в сила на 1 януари 2021 („Ревизиран закон" или "Ревизирана PILA"). Нейната глава 12, посветен на международния арбитраж, включи нови разпоредби, които модернизират и изясняват съществуващите разпоредби, запазвайки основните характеристики на първоначалната версия до голяма степен непокътнати. Признат за едно от водещите международни арбитражни седалища в света, ревизираният PILA само ще помогне на Швейцария да запази този статут.
Ревизираният PILA имаше четири основни цели: (1) да кодифицира съдебната практика, разработена от Върховния съд на Швейцария в областта на международния арбитраж, (2) за предоставяне на яснота по въпроси, които не са изрично уредени от закона, (3) за укрепване на партийната автономия и (4) за поддържане и увеличаване на привлекателността на Швейцария като седалище на международен арбитраж.[1]
Тази бележка има за цел (1) предоставя преглед на ключовите моменти, въведени от ревизирания закон, (2) идентифицирайте елементите на гл 12 които остават непроменени, и (3) подчертават определени отделни аспекти на първоначалния текст, които не са променени от реформата, въпреки нарастващата им известност.
Преглед на ревизираната PILA
Ревизираният закон разшири PILA от 19 да се 24 провизии, въпреки че запазва своята сбитост и запазва ключовите си характеристики. Целта зад преразглеждането е да направи швейцарското законодателство относно международния арбитраж по-лесно за потребителя.
Изясняване на приложното поле на гл 12
статия 176(1) от ЗДДП първоначално предвиждаше, че разпоредбите на гл 12 посветен на международния арбитраж се прилага, ако поне една от страните по спора е имала седалище, местожителство, или обичайно местопребиваване извън Швейцария. За дълго време, остана неясно дали времето на сключване на арбитражното споразумение или времето на започване на арбитражното производство трябва да се вземе предвид за определяне на седалището на страните, местожителство, или обичайно местопребиваване. Вече е ясно, че моментът на сключване на арбитражното споразумение е решаващият фактор при определяне дали гл 12 е приложимо.[2]
Писмената форма на арбитражното споразумение
В резултат на влизането в сила на ревизирания закон, статия 178(1) сега предвижда арбитражното споразумение да бъде съставено в писмена форма “или всяко друго средство за комуникация, позволяващо да бъде доказано чрез текст."[3] Тази разпоредба вече пояснява, че имейлите и другите форми на съвременна комуникация могат да служат като валидно средство за доказване на съществуването на арбитражно споразумение.
статия 178(4) посочва още, че разпоредбите на гл 12 се прилага за арбитражни споразумения, включени в „едностранна сделка или в дружествен договор",[4] като завещанията, устав, или доверителни дела. Тази разпоредба е от особен интерес, тъй като поставя основата за уреждане на спорове, произтичащи от едностранни правни актове. Позволява спорове да бъдат отнесени до швейцарски арбитражен съд чрез a едностранно арбитражна клауза, включена в акта.
Назначаване на арбитри
Новопреработеният член 179(1) кодифицира процедурата за назначаване на арбитри. Съгласно тази разпоредба, освен ако не е уговорено друго, арбитражният съд трябва да се състои от трима членове, като всяка от страните назначава по един член. След това председателстващият арбитър трябва да бъде определен от двамата съарбитри.[5] В случай че страните или арбитрите не изпълнят тези задължения по отношение на назначаването на арбитражен съд в рамките на тридесет дни, параграф 4 предвижда, че компетентният държавен съд „по искане на страна предприема необходимите мерки за сформиране на арбитражен съд".[6] В такъв случай, държавният съд може да назначи по свое усмотрение всички членове на арбитражния съд или само тези, които трябва да бъдат назначени от неизправната страна или арбитър.
В случаите, когато страните не са посочили в своето арбитражно споразумение процедурата за назначаване на арбитрите или „ако членовете на арбитражния съд не могат да бъдат назначени или заменени по други причини", швейцарският държавен съд по седалището на арбитража е компетентен да назначава арбитрите. За „спасяване“ на незавършени арбитражни споразумения, статия 179(2) гласи че "[аз]f страните не са се споразумели за седалище или са се споразумели само седалището на арбитражния съд да бъде в Швейцария", швейцарският държавен съд, сезиран първи, има правомощието да вземе решение относно назначаването на арбитрите.[7]
Привеждане в изпълнение на чуждестранни временни и временни мерки
Изпълнението на временни и временни мерки може да бъде много предизвикателство, ако чуждестранни арбитражни съдилища наредят тези мерки. Докато при първоначалната версия на PILA, само арбитражни съдилища със седалище в Швейцария могат да търсят пряка съдебна помощ, статия 185а(1) сега се предвижда, че чуждестранните арбитражни съдилища и чуждестранните страни могат също да поискат съдействие от държавния съд на мястото, където трябва да бъде изпълнена временна или обезпечителна мярка.[8]
Въвеждане на законови разпоредби за поправка, Тълкуване или изменение на решение в ревизирания PILA
Докато първоначалната версия на PILA предоставя само основания за отмяна на възлагане, Ревизираният закон въведе разпоредби относно правото на страните на корекция, интерпретация, и изменение на решение.
Съгласно чл 189а, страните могат да поискат арбитражния съд в рамките на 30 дни от съобщаването на наградата на „коригиране на печатни и счетоводни грешки в наградата, обяснете конкретни части от решението или издайте допълнително решение във връзка с искове, направени в арбитражното производство, които не са били разгледани в решението."[9] Арбитражните съдилища са, Следователно, няма право да променя съдържанието на наградата. освен това, широко признато е, че корекцията, интерпретация, и заявленията за изменение не спират срока за подаване на заявление за заделяне.
Прегледът на арбитражните решения в ревизирания PILA
Ревизираният закон кодифицира установената швейцарска съдебна практика, която признава основания за преразглеждане на арбитражни решения. статия 190а предвижда три различни основания за преразглеждане на арбитражни решения:[10]
- Ако наказателното производство е показало, че наградата е повлияна от престъпно деяние;
- Ако страната, поискала преразглеждане на наградата, открие нови значими доказателства, които са съществували преди издаването на наградата и които не са могли да бъдат предоставени в по-ранното производство, въпреки упражняването на дължимата грижа;
- Ако липсата на безпристрастност или независимост на арбитъра бъде открита след издаване на наградата, въпреки че страната е проявила дължимата грижа.
Искането за преглед трябва да бъде подадено в рамките на 90 дни от излизането на основанията за преглед.
Задължение на страните да изразят процедурни възражения в ревизирания PILA
статия 182(4) сега кодифицира дългогодишната швейцарска съдебна практика, според която страните имат задължение да възразят срещу всякакви процесуални нередности веднага след тяхното възникване. Неспазването на това задължение води до отказ от правото на неизправната страна да възрази срещу процедурната грешка в бъдеще.[11] Освен това не позволява на неизправната страна да упражни правото си на анулиране или отмяна на наградата на същото основание.
Използването на английски език за изявления пред Швейцарския федерален трибунал
Една от най-значимите промени, въведени от ревизирания закон, е възможността на страните да подават свързани с арбитраж изявления до Федералния трибунал на Швейцария на английски език. Първоначално, всички изявления, включително петиции за отмяна и отмяна, трябваше да бъде на един от официалните езици на Швейцария (Френски, Немски, Италиански или романски). Очаква се тази промяна да повиши привлекателността на Швейцария като арбитражно място. Тъй като приложимият срок за производство за отмяна и заделяне е тридесет дни, възможността за представяне на изявления на английски ще позволи на страните да спестят време и разходи. Федералният трибунал на Швейцария ще продължи да присъди на един от четирите официални езика на Швейцария, въпреки това.
Разпоредбите остават непроменени от ревизирания PILA
Важно е да се подчертае, че някои отделни аспекти на първоначалната версия на PILA остават непроменени в ревизирания закон:
- първи, Федералният трибунал на Швейцария остава единственият непосредствен орган за разглеждане на процедурите за оставяне под угар. Разрешаването на един орган да администрира тези производства показа своята ефективност и надеждност, отчасти поради богатия опит на съдиите от Швейцарския федерален трибунал и разбирането им за международния арбитраж. През годините, Федералният трибунал на Швейцария разработи съдебна практика по същество, широко включена в ревизирания закон.
- втори, PILA продължава да се прилага в различни видове арбитражни производства, включително арбитраж на инвеститорски договор, за и институционални арбитражи, и търговски арбитражи. Швейцарският парламент реши да не създава отделни и специализирани правни режими за всеки тип международно арбитражно производство.
- трета, партийната автономия все още се счита за основен принцип в ревизирания закон. Текстът има за цел да регулира само толкова, колкото е необходимо (и възможно най-малко).
Въпроси, които не са обхванати от ревизирания PILA
Въпреки нарастващата известност на определени развития, наблюдавани в арбитражните закони в други юрисдикции, швейцарският парламент не разгледа всички тях.
Важен въпрос, с който преразгледаният закон не се занимава, е поверителността на арбитражното производство. Швейцарско арбитражно право, точно като много национални арбитражни закони, мълчи относно поверителността.
Страните, които определят Швейцария като седалище на арбитража и избират арбитражната институция на швейцарските камари за администриране на арбитража, се възползват от защитата на поверителността съгласно чл. 44 от Швейцарски правила за международен арбитраж („Швейцарски правила") освен ако не е уговорено друго.[12]
въпреки това, във всички останали случаи, включително за арбитражи със седалище на арбитраж в Швейцария, които не се уреждат от швейцарските правила, страните трябва да включат изрична разпоредба в своето арбитражно споразумение, за да гарантират поверителност.
освен това, тъй като арбитражните споразумения са самостоятелни договори, единствено договарящите страни се считат за обвързани от тях. следователно, трети страни нито са задължени, нито могат да се позовават на арбитражното споразумение в своя полза. Важно е да се отбележи, въпреки това, че както швейцарската съдебна практика, така и правната доктрина са разработили определени изключения от този правен принцип, включително за наследяване, договори с трети страни бенефициенти, валидно представителство, назначения или други форми на прехвърляне, и т.н..
заключение
Неотдавнашните изменения, въведени от ревизирания закон, увеличиха вече значителната привлекателност на Швейцария като седалище за международен арбитраж. Ревизираният закон прояви и призна необходимостта от изясняване на определени въпроси, без да натоварва или усложнява прекомерно PILA. Изглежда, че успешно поддържа принципа на автономия на страните и гъвкавостта на швейцарското законодателство относно международния арбитраж, стълбове на началния акт.
За повече информация относно арбитражните процедури и правила в Швейцария, виждам Арбитраж в Швейцария.
[1] Четвъртата цел беше спомената по време на парламентарните дебати; виждам https://www.fedlex.admin.ch/eli/fga/2018/2548/fr.
[2] Ревизирана PILA, Изкуство. 176(1) ("Разпоредбите на тази глава се прилагат за арбитражни съдилища със седалище в Швейцария, ако, към момента на сключване на арбитражното споразумение, поне една от страните по него не е имала местожителство, неговото обичайно местопребиваване или седалище в Швейцария.").
[3] Ревизирана PILA, Изкуство. 178(1) ("Арбитражното споразумение трябва да бъде направено в писмена форма или с друго средство за комуникация, което позволява да бъде удостоверено чрез текст.").
[4] Ревизирана PILA, Изкуство. 178(4) ("Разпоредбите на тази глава се прилагат по аналогия към арбитражна клауза в едностранна сделка или в устав.").
[5] Ревизирана PILA, Изкуство. 179(1) ("Членовете на арбитражния съд се назначават или заменят в съответствие със споразумението между страните. Освен ако страните не се договорят друго, арбитражният съд се състои от трима членове, като всяка от страните назначава по един член; членовете назначават председател с единодушно решение.").
[6] Ревизирана PILA, Изкуство. 179(4) ("Държавният съд по искане на страна предприема необходимите мерки за образуване на арбитражен съд, в случай че страните или членовете на арбитражния съд не изпълнят задълженията си в рамките на 30 дни, след като са били поискани да направят това.").
[7] Ревизирана PILA, Изкуство. 179(2) ("При липса на споразумение или ако членовете на арбитражния съд не могат да бъдат назначени или заменени по други причини, може да бъде сезиран държавният съд, където е седалището на арбитражния съд. Ако страните не са се споразумели за седалище или са се споразумели само седалището на арбитражния съд да бъде в Швейцария, първият сезиран държавен съд има юрисдикция.").
[8] Ревизирана PILA, Изкуство. 185а(1) ("Арбитражен съд със седалище в чужбина или страна в чуждестранно арбитражно производство може да поиска от държавния съд по мястото, където трябва да се изпълни временната или обезпечителната мярка, да участва. статия 183 параграфи 2 и 3 прилагат по аналогия.").
[9] Ревизирана PILA, Изкуство. 189а(1) ("Освен ако страните не са договорили друго, всяка от страните може да се обърне към арбитражния съд в рамките на 30 дни след съобщаването на наградата за коригиране на печатни и счетоводни грешки в наградата, обяснете конкретни части от решението или издайте допълнително решение във връзка с искове, направени в арбитражното производство, които не са били разгледани в решението. Арбитражният съд може сам да направи корекции, пояснения или допълнения в същия срок.").
[10] Ревизирана PILA, Изкуство. 190а ("Страна може да поиска преразглеждане на награда, ако: (а) впоследствие е узнал за значими факти или е разкрил решаващи доказателства, които не е могъл да представи в предходното производство, въпреки че е положил дължимата грижа; гореизложеното не се отнася за факти или доказателства, възникнали след издаването на наградата; (б) наказателно производство е установило, че арбитражното решение е повлияно в ущърб на засегнатата страна от престъпление или простъпка, дори ако никой не е осъден от наказателен съд; ако наказателното производство не е възможно, доказателството може да бъде предоставено по някакъв друг начин; (° С) основание за оспорване по чл 180 параграф 1 буква c излезе наяве едва след приключване на арбитражното производство, въпреки полагането на дължимата грижа и не е налично друго правно средство за защита.").
[11] Ревизирана PILA, Изкуство. 182(4) ("Страна, която продължава арбитражното производство, без да възрази незабавно срещу нарушение на процедурните правила, за което е запозната или за което е щяла да знае, ако е проявила дължимата грижа, не може да се позовава на това нарушение на по-късен етап от производството..").
[12] Швейцарски правила, Изкуство. 44.