Производството на арбитражен документ е „процес, чрез който страна може да поиска представянето на документи, които са в притежание на друга страна".
Въпреки правилата на МБА за събиране на доказателства в международен арбитраж за предоставяне на насоки, липсата на единни правила за производството на документи в международен арбитраж бележи дълбоки правни и културни различия в световен мащаб по отношение на този вид, качество и количество документи за изготвяне, както и степента на прозрачност, която трябва да бъде постигната. Относно тези проблеми, повечето арбитражни институционални правила поддържат формулировката си за изготвяне на документи много проста и нарочно оставят на арбитражните съдилища широка свобода на преценка по този въпрос.
очевидно, задължение на страната е да намира и представя доказателства в подкрепа на фактите на техните твърдения и техните основни твърдения. въпреки това, в случаите, когато не са представени достатъчно доказателства, Нагласите на арбитражните съдилища варират значително, до голяма степен въз основа на тяхното правно и културно наследство.
Някои арбитри могат да предположат, че фактите остават недоказани и оставят страните да понесат последствията (т.е., губят вземанията си), докато други често изискват допълнителна информация или разяснения.
Изглежда, че член 25 (1) от Правилата на МНС налага задължение за усърдие на арбитрите, като заявява, че трибуналът „Трябва”Установява фактите по случая, и член 25(5)4 предоставя на трибуналите правомощия да инициират представяне на доказателства от страните.
Като се съобразяваме с голямото количество време и пари “В американски стил” изготвянето на документи може да доведе до, въпреки това, както и техните ограничени правомощия за налагане на спазване на документацията от страните, арбитрите продължават този процес само доколкото изглежда разумен в даден арбитраж, а производството и откриването на документи обикновено е ограничено.
В това отношение, правилата на ICC се подреждат с правилата на IBA и осигуряват ограничено откриване като предпочитан метод за изготвяне на документи, отколкото пълно разкриване при общоправни системи. Когато страните не удовлетворят искането на трибунала, след това арбитражният съд може да състави “неблагоприятно заключение” от неизпълнението или отказа на партията да представи документи, които са получили заповед да бъдат произведени, но винаги с повишено внимание.
Юхуа ДЕНГ, Париж, 05/06/2016, Международно адвокатско дружество Aceris International