На 19 юни 2020, швейцарският парламент одобри дългоочаквано преразглеждане на закона за арбитраж в Швейцария, очаква се да влезе в сила в началото 2021. Това е добре дошло развитие, запазване и допълнително укрепване на позицията на Швейцария като едно от най-атрактивните места за домакинство на международни арбитражи, и двете за и институционални.
International Arbitration in Switzerland is governed by глава 12 на Федералния устав за международното частно право (общоизвестен като “БАТЕРИЯ”), по-специално, статии 176-194. Настоящата версия на швейцарския закон за арбитраж влезе в сила през 2008 г 1989, над 30 преди години, и не е бил обект на значителни изменения от този момент насам. Причината за това е проста: Швейцарският закон за арбитраж се оказа значителен успех. Като един от “предшественици” на съвременните арбитражни закони в световен мащаб, с уважение и акцент върху страните’ самостоятелност, Швейцарският закон за арбитража помогна на установената Швейцария като изключително привлекателно място за арбитраж на международни спорове.
Реформата на швейцарския закон за арбитража
Инициативата за реформа на гл 12 на PILA дойде от швейцарското правителство през 2017. На 11 януари 2017, the Swiss Government published a проектозакон с предложени изменения. Целта на реформата беше да модернизира швейцарския закон за арбитража и да го приведе в съответствие с установената съдебна практика на Федералния върховен съд на Швейцария и с най-новите развития в международния арбитраж. След публикуването на проектозакона, бяха проведени няколко кръга обществени консултации с различни арбитражни институции, юридически асоциации и юридически факултети. Актуализиран проектозакон беше публикуван през октомври 2018. Проектозаконът беше разгледани от швейцарския парламент през март 2020 и одобрен от швейцарския парламент на 19 юни 2020. Очаква се измененията да влязат в сила в началото 2021.
Обхват на приложение: Международен арбитраж
глава 12 от PILA се прилага за международен арбитраж. Съгласно чл 176(1), арбитражът се счита за международен, ако една от страните по арбитражно споразумение, към момента на подписването му, има местожителство извън Швейцария. Съгласно действащия швейцарски закон за арбитража, имаше някаква неяснота по отношение на времето, което определя местожителството на партията, и дали е било към момента на сключване на арбитражното споразумение или към момента на започване на арбитраж. Това объркване произтича от съдебната практика на Федералния съд в Швейцария. Този въпрос вече е изяснен, и преработен член 176 на PILA става ясно, че решаващият момент за определяне на местоживеенето на дадена страна е моментът на сключване на арбитражното споразумение.
Вътрешен арбитраж, от друга страна, се урежда от Швейцарския граждански процесуален кодекс. Интересна функция, въпреки това, е това съгласно член 176(2), страните могат да решат да се откажат от швейцарския международен арбитраж и вместо това да изберат вътрешен арбитраж, като по този начин се изключва прилагането на глава 12. Страните във вътрешния арбитраж също могат да изберат глава 12 което се прилага за международния арбитраж, но това, въпреки това, трябва да бъде изрично посочено в арбитражното споразумение към момента на неговото подписване.
Процедура за назначаване и смяна на арбитрите съгласно швейцарския закон за арбитража
Други ревизии и разяснения на закона за арбитраж в Швейцария са свързани с процедурата за назначаване и замяна на арбитри. Съгласно чл 179(1) на PILA, арбитрите се назначават и заменят в съответствие с процедурите, определени в арбитражното споразумение. въпреки това, когато страните не са посочили процедурата за тяхното назначаване, Държавните съдилища в Швейцария са компетентни да назначават арбитри. Последните актуализации изясняват въпрос, който поставя определени проблеми на практика, че ако страните не са определили изрично мястото на арбитраж или са заявили просто “арбитраж в Швейцария“, швейцарският съд, на когото въпросът е бил повдигнат за първи път, има правомощия да назначи арбитражния съд. Ревизираният законопроект допълнително пояснява, че при многостранни арбитражи, когато страните не са назначили арбитър, назначаването може да бъде извършено и от швейцарския държавен съд, и той съдържа разпоредби, предназначени да минимизират забавяне на тактиката в за арбитраж (“По искане на страна, съдията взема мерки, необходими за създаването на арбитражния съд, ако страните или арбитрите не изпълнят задълженията си в 30 дни от кога са били
призовани да го направят.”)
Нови изисквания за писмени формуляри за арбитражно споразумение
Съгласно чл 178 на PILA, арбитражните споразумения се считат за валидни, ако са съставени в писмена форма, чрез телеграма, телекс, факс или друго средство за комуникация, което позволява това да бъде доказано с текст. Преработеният текст, въведен от новия законопроект, сега съдържа формулировка, която пояснява, че други форми на съвременна комуникация също могат да бъдат използвани за доказване на съществуването на арбитражно споразумение.
Друга промяна по отношение на формата на арбитражно споразумение е, че новият законопроект въвежда възможността за сключване на арбитражни споразумения в едностранни правни инструменти, например, доверие, дела, завещания или членове на сдружения и подзаконови актове (“Разпоредбите на тази част се прилагат по аналогия към арбитражните клаузи, предвидени в едностранни правни актове или устави“).
Предизвикателства срещу арбитражните решения
Оспорванията срещу арбитражните решения се решават директно от Федералния върховен съд на Швейцария. Наградата може да бъде отменена на много ограничени основания, както е предвидено в чл 190 на PILA, което е в съответствие с основанията, предвидени в Нюйоркска конвенция за признаване и изпълнение на чуждестранни арбитражни решения.
Новият законопроект пояснява, че възлагането може да бъде оспорено, независимо от спорната сума. освен това, ревизираният закон кодифицира средствата за защита, достъпни за страните, които, в допълнение към правото да се иска отмяна, също включва правото на партията, в много ограничени случаи, да поиска възобновяване на производството (т. нар “Ревизия”). Както е предвидено в нововъведена статия 190(а), заявление за преразглеждане е разрешено в едно от следните, ограничени обстоятелства:
аз. ако са били открити релевантни или съществени фактори или доказателства след приключване на арбитражното производство;
II. ако криминалното разследване покаже, че наградата е била опетнена от незаконосъобразност;
III. ако са били открити обстоятелства след приключване на арбитражното производство, които пораждат съмнения относно независимостта и / или безпристрастността на арбитра.
Съгласно чл 191, чуждестранна страна може да се откаже от правото си да подаде заявление за преразглеждане, въпреки това, не е възможно отказ от основанието, че наградата е повлияна от престъпно деяние.
Изпращания до швейцарските съдилища на английски език
Друго интересно развитие, тъй като английският е универсален език на международната търговия и търговия, е, че новият законопроект предвижда това заявления за отмяна на награди вече могат да се подават до Швейцарския федерален съд на английски език (“Спомените могат да бъдат написани на английски“). Преди това, всички молби пред Федералния съд в Швейцария трябваше да бъдат направени на един от официалните езици, Немски, Френски, Италиански или романски (говори се главно в югоизточния швейцарски кантон Грисон).
Това е една от най-противоречивите промени, която, предвид краткия 30-дневен срок за подаване на заявление за отмяна, може да е от полза за чуждестранните страни и да намали разходите и времето за ненужни преводи. Решението на Швейцарския федерален съд трябва да бъде взето на един от официалните езици, въпреки това. Точните последици от това преразглеждане ще се видят на практика.