Съгласно правилата на МНС има ограничения за средства за защита след присъждане, тъй като една от основните причини частните страни да се стремят да разрешават спорове чрез международен арбитраж, а не от националните съдилища, е окончателният и задължителен характер на арбитражните решения.
Поради непогрешимостта на хората, "всички арбитражни решения, като всички национални съдебни решения и академични трактати, ще има грешки, бездействия, или неясноти,", Така че могат да се наложат лекарства след възлагане. В общи линии, международните правила намаляват мащаба на тези средства за защита, като ограничават както причините за искане на корекции, така и срока след възлагане, през който могат да бъдат направени корекции.
статия 35 от Арбитражните правила на ICC позволява коригиране и тълкуване на арбитражно решение. Поправките могат да бъдат направени или по инициатива на Арбитражния съд, който е постановил решението, или по молба на страна. In order to prevent such remedies becoming a disguised appellate procedure, според ръководството на Секретариата на ICC, обхватът на тези средства за защита е ограничен до канцелярски, изчислителни и типографски грешки.
Though such mistakes are usually insignificant, те могат, понякога, оказват значително влияние върху резултата от арбитраж. Процедурно, страните не могат да предоставят нови доказателства, а само доказателства, които вече са представени. освен това, if the arbitral tribunal finds that the actual intention of parties is a disguised appeal of an award, тя може да осъди вината на страната да плати всички съответни арбитражни такси, включително разходите, направени от другите страни.
Също, сроковете правят призива на партията по-малко практичен, тъй като заявлението трябва да бъде направено в рамките на тридесет дни от получаване на наградата. по-късно, дори Арбитражният съд няма право да отстранява недостатъците в собствените си мотиви.
Относно тълкуването на награда, правилата са почти еднакви, с изключение на това, че само страните могат да изискват тълкуване относно която и да е част от наградата, която няма достатъчна яснота. Още веднъж, с намерението да запази неапелативния характер на международния арбитраж, статия 35.2 имплицитно налага Арбитражният съд да се въздържа от преразглеждане на резултата или мотивите на присъждането му.
Разбира се, the annulment of the arbitral award can also be sought before the court of the seat of arbitration, макар и само при строго ограничени обстоятелства.
Благодарение на процедурата за контрол на Съда на МНС съгласно чл 33, такива приложения са повдигнати само 10% да се 15% на наградите, които се връчват, в сравнение с общите награди, издавани годишно.
– Юхуа Ден, Закон за ацериса