Най- Нюйоркска конвенция относно признаването и изпълнението на чуждестранни арбитражни решения на 1958 (Нюйоркска конвенция) е ключов инструмент за ефективността на международния търговски арбитраж. Най- Нюйоркска конвенция изисква всички договарящи страни, над 160 държави в 2016, да признава и прилага международни арбитражни споразумения от една страна, и международни арбитражни решения от друга страна, подлежат на много ограничени предупреждения.
Основното изискване за предполагаема валидност на международните арбитражни споразумения се съдържа в чл 2(1) от Нюйоркска конвенция което предвижда, че договарящите държави са длъжни да признаят писмени споразумения за арбитраж на минали или бъдещи спорове, когато предметът може да бъде уреден чрез арбитраж. още, в съответствие с чл 2(3), когато страните са предвидили такова арбитражно споразумение, националните съдилища трябва да отнесат страните на арбитраж и да не изслушват спора.
статия 3 от Нюйоркска конвенция предвижда презумптивната окончателност на чуждестранните арбитражни решения, като задължително се изисква от договарящите държави да признаят чуждестранните арбитражни решения като задължителни и да ги прилагат, при спазване на твърде ограничените изключения, съдържащи се в чл 5 от Нюйоркска конвенция (e.g. превишение на юрисдикцията, нарушения на основните процесуални права и публична политика).
На практика, наградата е „чужда“, когато е издадена в друга юрисдикция, различна от юрисдикцията, когато една от страните се стреми да го приложи, и той ще бъде приложен в сила, когато и двете юрисдикции са договарящи държави към Нюйоркска конвенция.
Следователно, на Нюйоркска конвенция не засяга правомощията на националния съд да отмени или отмени решение, постановено в същата юрисдикция, защото не се счита за чужда награда, но национална награда.